Любов на колела [bg]

— Ще спя, когато съм мъртъв — изръмжа той, думите прозвучаха странно заплашително и странно… многозначително.

Но тя нямаше време да мисли какво е значението им, тъй като той се намести по-близо и твърдата гореща дължина на пулсиращия му член се притисна до бедрото й. Тя посегна надолу и обви длан около него, възхищавайки се на копринената му кожа и на твърдата като мрамор плът, която тя покриваше.

— О, това си ти — изкикоти се тя, когато той простена от допира й. — А пък аз си мислех, че съм в леглото с бейзболна бухалка.

— Ммм, много смешно — прошепна той, докато се преместваше на другата й гърда.

О, това е перфектно, помисли си Беки, галейки го нежно. Мускулите на утробата й се свиха при едно особено силно дръпване на устните му. Ето, точно така винаги е трябвало да бъде. Двамата, смеейки се, възбуждайки се, правейки любов.

Защо бяха чакали толкова дълго?

Добре, тя знаеше причината. И тя живееше в Линкълн парк, но нямаше да мисли за това сега. Отказваше да мисли за това…

Утрешният ден беше за реалността.

Тази нощ… тази нощ беше за фантазии.

Но истината беше, че нейните фантазии съвсем не се доближаваха до реалния Франк. Той беше толкова голям, толкова топъл, толкова силен. Кожата му беше гладка — с изключение на грапавата ивица на някой белег. Мускулите му бяха твърди — без изключение. И неговият аромат…

Това беше най-еротичното нещо, което някога беше подушвала, защото не беше изкуствена или добавена.

Той миришеше на чисто, на здрав мъж, и всеки път, когато си поемеше дъх, усещаше чудесно леко гъделичкане, като от крилца на пеперуда, в корема си.

— Не! — изскимтя, когато той се отдръпна, устата му остави зърното й и твърдият му пенис се измъкна от палавите й пръсти. — Не си отивай!

— Няма да ходя никъде и да правя нещо, което не ти харесва, сладка — избоботи гласът му в тъмнината. Секунди по-късно широките му рамене разтвориха краката й и се наместиха между тях.

О, не. Той беше прав. Със сигурност нямаше да ходи никъде, където тя не би искала.

— Може ли да задържиш този крак нагоре, така че да не се удря в рамото ми? — попита, повдигайки коляното й назад, докато то опря в гърдите й.

Шегува ли се? Би вързала краката си на фльонга, ако това ще помогне на малкото му начинание.

— С радост ще ти услужа — тя хвана с ръка коляното си и го притисна до гърдите си, — в случай, че е време за… противогаза.

— Какво? — усети как той повдигна глава.

— Това е, което си мислех, когато одеве влезе в стаята ми и стоеше там като истукан. Ти ме влудяваше с допира си и в същото време едва-едва ме докосваше. Помислих си, че ако веднага не те имам гол и вътре в мен, на секундата ще се изкача по теб, като котка по дърво, ще увия крака около главата ти и ще те накарам да ме носиш като военен противогаз.