![Зелени сенки, Бял кит [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/6/zeleni-senki-byal-kit-bg-download.jpg)
Зелени сенки, Бял кит [bg]
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1461-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Зелени сенки, Бял кит [bg]». Краткое содержание книги:
„Една от най-увлекателните книги във впечатляващата петдесетгодишна кариера на Бредбъри“ Тайм
„Възхитително лирична, поръсена с хумор екскурзия из бъбривата и мъглива Ирландия.“ Нюздей
Аз се втурнах към Джон, но той с лениво движение на ръката метна вестника в огъня, където той плесна с криле като умираща птица и скоропостижно загина сред сноп от пламък и искри.
Изваден от равновесие, за миг изпитах неудържимо желание да бръкна в жарта и да го извадя, но в крайна сметка бях доволен, когато стана на пепел.
Моят домакин щастливо разглеждаше изражението на лицето ми. Страните ми пламтяха, зъбите скърцаха. Юмрукът ми, опрян в лавицата над камината, бе студен като камък.
Изстрадалите ми устни не можеха да отронят нито звук; вместо това от очите ми избиха сълзи.
— Какво има, хлапе? — Той се взря в мен с искреното любопитство на маймуна, приближаваща до друго, сакато животно в клетката си. — Да не ти е зле?
— За бога, Джон! — избухнах неудържимо. — Трябваше ли да го правиш!
Ритнах гневно огъня, от което цепениците се прекатуриха, а огромно кълбо искри полетя нагоре към комина.
— Чакай, не съм предполагал, че…
— Не си предполагал, друг път! — викнах през сълзи аз. — Да не си болен, по дяволите?
— Не, нищо ми няма. А и отзивът беше чудесен! Аз само добавих няколко думи, колкото да те подразня!
— Откъде да знам сега? Ето, виж! — и аз теглих още един, последен ритник на пръснатите главни.
— Можеш още утре да си купиш броя в Дъблин, хлапе. Сам ще се убедиш, че те обожават. Просто не исках да си навириш твърде много носа, това е всичко. Но вече край на майтапите. Не ти ли стига, че току-що написа най-прекрасните сцени, които си писал в живота си, за своя наистина велик сценарий? — И той ме прегърна през раменете.
Такъв си беше Джон — първо те рита в слабините, а после те възнася до небесата.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, синко? — пъхна той поредното шери в разтрепераните ми пръсти.
— Какъв — зяпнах насреща му аз като разревало хлапе, искащо отново да го развеселят. — Кажи, какъв?
— Работата е там, че… — Той направи лицето си сияйно, а очите му се впиха в моите като на змия, хипнотизираща птичка. — Ти не ме обичаш и наполовина толкова, колкото те обичам аз!
— Стига, Джон…
— Не, говоря напълно сериозно. За бога, та аз бих убил заради теб. Ти си най-великият жив писател на света и аз те обичам от цялото си сърце и душа. Затова реших, че мога да си позволя една невинна шега. Сега виждам, че съм сбъркал…
— Не, не — изпротестирах, мразейки се заради това, че на свой ред съм готов да се извинявам. — Всичко е наред.
— Съжалявам, хлапе, наистина съжалявам…
— Млъкни! — изсмях се конвулсивно. — Аз също те обичам. Аз…
— Така те искам! А сега… — Той се обърна, потърка длани и взе да размесва страниците, както опитен комарджия тесте карти. — Да отделим един час и да поорежем този твой превъзходен, блестящ сценарий…
За трети път тази вечер тонът и изражението му изведнъж се промениха.
— Шшт! — вдигна ръка той и с притворени очи се олюля насред стаята, като удавник под водата. — Чу ли това?
Къщата потрепери под напора на вятъра. Нечий дълъг нокът издраска по прозореца на мансардата. Погребален облачен воал забули луната.
— Банши — кимна Джон, привел глава. После рязко я вдигна и ме погледна. — Синко, защо не идеш да провериш?
— Как ли пък не.
— Не, не, иди — настоя той. — Явно това е вечер на заблуди. Ти се съмняваш в мен, съмняваш се в думите ми. Хайде, вземай моето палто и изскачай!
— Той отвори вратата на гардероба в антрето и измъкна от там огромното си туидово палто, миришещо на тютюн и скъпо уиски. Разпери го като тореадорска мантия с маймунските си ръце и го тръсна насреща ми:
— Ха, торо! Ха!
— Джон… — започнах неуверено аз.
— О, да не те е страх, хлапе, да не подмокри гащите? Ти…
И тук за четвърти път отвъд хладните стени се разнесе стенание, вик, угасващ шепот.
— Явно теб чакат! — възкликна ликуващо той. — Хайде бягай, отсрами отбора!
Вече бях надянал палтото, миропомазан с аромата на тютюн и алкохол. Джон ме закопча догоре с кралска тържественост, хвана ме за ушите и ме целуна по челото.
— Аз ще бъда на трибуните, малкият, ще те подкрепям оттам. Бих дошъл с теб, но баншите са плашливи. Бог да те благослови, и ако не се върнеш… да знаеш, че съм те обичал като син!
— Щура работа — изпъшках аз и отворих широко входната врата.