Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Тристан сложи още дърва в огъня и се върна при Бетина. Загледа се в едрия й корем, върху който почиваха ръцете й.
— Рита ли? — свенливо попита той. Детето бе част от Бетина, но той още не бе свикнал с тази мисъл и се притесняваше да говори за него.
— Да — засмя се тя, — сякаш се преобръща на всички посоки. Протегна се, взе ръката на Тристан и я сложи върху корема си. Усмихна се, като видя развълнуваното лице на Тристан, когато усети помръдването на бебето.
— Все още ли искаш дъщеря? — попита той и стисна ръката й в своята.
— Ще бъде чудесно да имам дъщеря, но както ти каза, всеки мъж иска син.
Очите му заискриха. Той се наведе и нежно я целуна.
— Скоро ще се върна, Бетина. Дървата са се свършили. Ще отида да събера, преди бурята да се е разразила.
Тристан излезе, а Мадлен седна на дивана до младата жена и двете заприказваха за двойната сватба, която предстоеше следващата седмица. Невести те бяха двете сестри на Малома и Мадлен бе развълнувана, сякаш бе тяхна майка. Възрастната жена много обичаше сватбите.
Беше средата на юли, а бебето щеше да се роди в средата на септември. След седемте дълги месеца, през които малкото същество растеше в нея, сега й се искаше времето да минава по-бързо. Ала последния месец, въпреки неудобствата, които й причиняваше доста наедрялата й фигура, бе изпълнен с щастие.
Бетина докосна сапфирените си обици и си спомни думите на Тристан, които й бе казал, че се надява те винаги да отиват на очите й. След нощта, когато Габи си замина, очите й бяха тъмносини и нямаше причина да променят цвета си. Наслаждаваше на всеки ден и не мислеше какво ще стане, когато наближи декември — тогава свършваше годината, която обеща да прекара с Тристан.
Той се отнасяше към нея с изключително внимание и задоволяваше всичките й желания. Държеше се като любящ съпруг и Бетина се чувстваше доволна и щастлива. Никога не бяха говорили за любов и брак, но щастието им бе очевидно за всички край тях.
— Имаме посетители — чу се гласът на Жюл.
Бетина въздъхна тежко, като си припомни последните посетители, които бяха имали, ала лицето й се отпусна, щом видя капитан О’Кейси, който стоеше на прага и се взираше в потъмнялото небе.
— Тревожа се дали хората ми ще стигнат до селото преди бурята да се е разразила — каза се той към Жюл. Сетне се извърна и на лицето му се изписа изненада, когато видя Бетина и Мадлен.
Тя стана, за да го поздрави и се засмя, като видя как очите му се разшириха при вида на огромния й корем. Капитан Кейси се усмихна стеснително.
Чу се звук от счупено стъкло. Бетина се обърна и видя майка си, която се бе заковала на място, а в краката й бяха разпръснати цветя и парчетата от разбитата ваза. Жизел бе пребледняла като платно, а очите й изумено се взираха в капитан Кейси. Последният стоеше като зашеметен и не можеше да помръдне.
— Жизел!? — едва успя да прошепне капитанът. — Мили Боже, нима е възможно?
Бетина объркано гледаше майка си, която се спусна към капитана и обви ръце около врата му. Той я притисна силно към себе си, сякаш се страхуваше, че може да изчезне, и Бетина разбра кой е той преди майка й да заговори.
— Райън… моят Райън! Мислех, че никога вече няма да те видя! — по бузите й потекоха сълзи на радост. — Защо те нямаше толкова дълго?
— Изминаха четиринадесет години, преди да бъда свободен да се върна при теб, но реших, че едва ли ще ме чакаш толкова дълго. Макар че все още те обичах, сметнах, че не бива да обърквам живота ти.
— Казах ти, че вечно ще те чакам.
— Четиринадесет години изглеждаха като цяла вечност… Ти беше толкова млада, когато се разделихме, само на шестнадесет години, а сърцата на младите момичета се променят — каза Кейси, обхванал лицето й с две ръце.
— Изгубих надежда, че някога ще се върнеш, но никога не съм преставала да те обичам, Райън.
Устните им се сляха в продължителна целувка. Бетина не можеше да откъсне поглед от майка си и баща си. Защо не бе усетила нищо първия път, когато го видя? Той все още отговаряше на описанието на майка й — ирландец с огненочервена коса и весели зелени очи.
Бетина погледна към Мадлен, която смаяно гледаше двамата влюбени и се усмихна.
— Знаех, че твоята майка никога не е обичала Андре Верлен и подозирах, че преди много години в живота й е имало любим мъж — прошепна Мадлен на Бетина. — Радвам се, че най-после се намериха.
— Изглежда, те не забелязват, че не са сами — тихо се засмя Жюл.
— Да не би да ги упрекваш? — попита го Бетина. — Та те не са се виждали близо двадесет години.