Хорът на забравените гласове

— Довършвам. Тъкмо се канех да си ходя.

Бош се наведе напред и видя, че кръстословицата е попълнена почти изцяло. Тук-там имаше следи от триене с гума. Едгар никога не решаваше кръстословиците с химикалка. Хари забеляза стария му червен речник — беше свален от лавицата и лежеше на бюрото.

— Пак мамиш, а, Джери? Знаеш, че не бива да използваш речника.

Едгар го изгледа раздразнено.

— Глупости. Мога да правя каквото си искам. Няма никакви правила, Хари. Защо не се качиш горе и не ме оставиш на мира? Кажи й да те гримира и да те прати на пиацата.

— Да, ще ти се. Ти ще си първият ми клиент.

— Добре де, добре. Искаш ли нещо, или просто си се отбил, за да ми изкараш ангелите?

Едгар най-после се усмихна и Бош разбра, че помежду им всичко е наред.

— По малко и от двете. Трябва ми едно старо досие. Къде ги държите след ремонта?

— Колко старо? Започнаха да пренасят архива в центъра, за да го микрофилмират.

— Трябва да е било през двехилядната. Помниш ли Майкъл Алън Смит?

— Естествено. Човек като мен не може да забрави Смит. Какво ти трябва?

— Само снимката му. Досието още ли е тук?

— Да, всички нови материали още са в архива. Ела с мен.

Отведе Бош при една врата и отключи. Влязоха в малко Помещение със стелажи, пълни със сини папки. Едгар на-Мери делото на Майкъл Алън Смит, свали го от лавицата и Го подаде на Хари. Беше тежко. Също като случая.

Бош занесе папката в кабинката до тази на бившия си Партньор и запрелиства материалите, докато не стигна до снимките, показващи горната половина на тялото на Смит и татуировките му. Преди пет години бяха използвали отличителните му белези, за да го разпознаят и обвинят в Убийството на три проститутки. По случая бяха работили Бош, Едгар и Райдър. Смит бе отявлен расист, който тайно използваше услугите на чернокожи травестити от Санта Моника Булевард. После ги убиваше от угризения, задето е прекрачил расовите и сексуални граници. Това някак си успокояваше гузната му съвест. Развръзката настъпи, когато Райдър откри травестит, видял една от жертвите да влиза в микробус с клиент. Той описа специфичната татуировка на ръката на клиента и това в крайна сметка ги отведе при Смит, който се бе сдобил с множество татуировки в различни затвори из страната. Осъдиха го на смърт и в момента отлагаше отровната инжекция с безкрайни обжалвания.