Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
„Дейли Нюз“ се разпространяваше в Долината, но понякога трудно се намираше в другите части на града. Райдър живееше близо до Ингълуд, в същия квартал, в който беше израснала.
— Чудесно. Обади ми се и ще ти го прочета.
Киз отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади чантичката си. Погледна Бош и направи гримаса.
— Сигурен ли си, че искаш да се обезобразиш така?
Говореше за плана им на другия ден да накарат Маки да се издаде.
— Ще го понеса — отвърна Бош. — Пък и известно време мога да ходя по дълъг ръкав. Още не е лято.
— Ами ако не е нужно? Ами ако той види статията във вестника, вдигне телефона и се разприказва?
— Нещо ми подсказва, че няма да стане така. А и това не е постоянна татуировка. Вики Ландрет каза, че траела най-много две седмици, в зависимост от това колко често се къпеш. Не е като ония татуировки с къпа, дето хлапетиите си ги правят на кея в Санта Моника. Те траят повече.
— Добре, Хари. Тогава ще ти се обадя утре сутринта.
— Чао, Киз. Приятна почивка.
Тя понечи да излезе от нишата.
— Ей, Киз? — спря я Бош.
— Да? — Райдър се обърна.
— Доволна ли си, че се върна?
Тя знаеше за какво говори партньорът й. Че отново разследва престъпления.
— О, да, Хари, доволна съм. Ще се радвам, когато пипнем тоя бледокож ездач и разгадаем загадката.
— И аз.
След като Райдър си тръгна, Бош се замисли какво е искала да каже с това „бледокож ездач“. Не беше ли някакъв цитат от Библията? Не можеше да си спомни. Може в нейния квартал така да наричаха расистите. Реши да я попита на другия ден. Отново се зае с досието, но скоро се отказа. Знаеше, че е време да се съсредоточи върху настоящето. Не върху миналото. Не върху взетите решения и не-извървените пътища. Стана и пъхна папката и следственото дело под мишница. Ако на другия ден наблюдението вървеше безинтересно, можеха да запълнят времето с четене. Надникна в кабинета на Ейбъл Прат, за да се сбогува.
— Успех, Хари — каза Прат. — Финализирай тоя случай.
— Непременно.
26
Бош остави колата си на задния паркинг и влезе през задния вход на Холивудския участък. Отдавна не беше идвал тук и веднага установи, че участъкът се е променил. Ремонтът след земетресението, за който бе споменал Едгар, видимо беше обхванал всяко кътче в сградата. Дежурната стая сега се намираше на мястото на някогашния арест. Патрулните полицаи вече имаха стая, в която да пишат докладите си, докато по-рано трябваше да го правят в детективското бюро.
Преди да се качи в Отдела за борба с порока, трябваше Да се отбие в детективското бюро, за да види дали ще намери едно досие. Докато вървеше по задния коридор, подмина един патрулен сержант — казваше се Макдоналд, но не успя Да си спомни малкото му име.
— Ей, Хари, върна ли се? Отдавна не съм те виждал, приятел.
— Върнах се, Шести.
— Супер.
Шести беше радиопозивната на Холивудския участък. Да наречеш патрулния сержант Шести бе като да наречеш детектив от отдел „Убийства“ Рой. Получи се и това избава Бош от неловкото бяло петно в паметта. Когато стигна до дъното на коридора, си спомни, че сержантът се казва Боб.
Отдел „Убийства“ се намираше в дъното на огромното детективско бюро. Едгар се оказа прав. Не приличаше на някогашното. Сега беше сиво и стерилно. Приличаше на склад. Бош позна темето на бившия си партньор, което стърчеше над звукоизолиращите прегради между кабинките. Като че ли в цялото бюро бе останал само той. Наистина, вече беше късно, ала не чак толкова.
Хари се запъти натам и надзърна над преградата. Едгар решаваше кръстословица в „Таймс“. Такъв си му бе ритуалът. Решаваше кръстословицата през целия ден, носеше я със себе си в тоалетната, на обяд и по време на наблюдение. Не обичаше да се прибира вкъщи, без да я довърши.
Едгар не забелязваше присъствието му. Бош тихо се отдръпна и се вмъкна в съседната кабинка. Предпазливо вдигна стоманеното кошче за боклук, излезе от кабинката и мина зад някогашния си партньор. Изправи се и пусна кошчето върху новия сив линолеум от около метър и двайсет. Разнесе се висок, остър звук, почти като изстрел. Едгар скочи от стола си и моливът, с който решаваше кръстословицата, полетя към тавана.
— По дяволите, Бош!
— Как я караш, Джери? — Хари едва се сдържаше да не се разсмее.
— По дяволите, Бош!
— Вече го каза. Виждам, че тая вечер в Холивуд е доста спокойно.
— Какво правиш тук, мама му стара? Искам да кажа, освен че ми изкара акъла?
— Работя, приятел. Имам среща с художничката от „Порока“. А ти какво правиш?