Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Тъй като имал условна присъда за автомобилната кражба, Маки бил задържан в окръжния затвор в очакване на разглеждане на делото. След трийсет и шест дни на топло се изправил пред същия съдия и помолил за прошка и още един шанс. Този път в предсъдебната справка се отбелязвате, че Маки пушел марихуана и бил започнал да се мотае с Младежка банда от района на Чатсуърт.
Бош знаеше, че тези младежи сигурно са Чатсуъртските осмици. Събитията се бяха разиграли в началото на декември и до изпълнението на плана им за всяване на терор й отдаване на символична почит към Адолф Хитлер бяха оставали само няколко седмици. Само че тези неща ги няма в справката. Там само се съобщаваше, че Маки се с лоши другари.
Осъдили Маки на три години затвор, редуцирани до излежаното време плюс още две години условно. Понеже знаел, че затворът ще е просто висша школа за млад престъпник като Маки, съдията се опитвал да го пречупи. Младежът излизал от съда свободен, ала му били наложени строги ограничения, включващи ежеседмични тестове за наркотици, изискване за трудова заетост и условие до девет месеца да вземе дипломата си за средно образование. Съдията му казал, че ако наруши по какъвто и да е начин условната присъда, ще бъде пратен в щатския затвор, за да доизлежи тригодишната си присъда.
„Това може да ви се струва сурово, господин Маки — казал той. — Но на мен ми се струва доста меко. Давам ви последен шанс. Ако го изпуснете, със сигурност ще влезете в затвора. На обществото ще му омръзне да се опитва да ви помогне. Просто ще ви изхвърли. Разбирате ли ме?“
„Да, ваша чест“ — отвърнал Маки.
Досието продължаваше с копия на изискани от съда документи за завършване на чатсуъртската гимназия. Маки получил диплома през август 1988-а, малко повече от месец след отвличането и убийството на Ребека Верлорън.
Въпреки достойните за възхищение опити на съдията да отклони Маки от престъпен живот, Бош се запита дали тези усилия са стрували на Ребека Верлорън живота й. Независимо дали бе истинският убиец, Маки беше притежавал пистолета, с който я бяха застреляли. Имаше ли основания да смята, че веригата от събития, довели до убийството, е щяла да се скъса, ако Маки бе зад решетките? Не беше сигурен. Имаше вероятност заподозреният просто да е доставил оръжието. Ако не бе той, можеше да е някой друг — Хари знаеше, че няма смисъл да се чуди какво е щяло да се случи при други обстоятелства…
— Нещо ново? — попита Райдър от прага.
Бош затвори папката.
— Не, нищо. Четях досието от службата за условно освобождаване. Ранните години. Отначало един съдия проявил интерес към него, обаче скоро го пратил по дяволите. Най-доброто, което е постигнал, е дипломата за завършено средно образование на Маки.
— Да бе, свършила му е страхотна работа.
— Аха.
Хари замълча. Той също имаше диплома само за средно образование. Също някога се бе изправял пред съдия като крадец на кола. Също беше задигнал корвет. Само че не на съсед. А на приемния си баща. Бе взел колата, за да му отмъсти. Само че в крайна сметка приемният му баща го беше пратил на майната му. Бяха върнали Бош в детския дом да се грижи сам за себе си.
— Майка ми умря, когато бях единайсетгодишен — внезапно каза той.
Райдър го погледна някак особено.
— Знам. Защо го споменаваш точно сега?
— Не знам. После дълго живях в детския дом. Искам да кажа, живеех при приемни семейства, обаче никога задълго. Винаги се връщах.
Киз зачака, ала Бош не продължи.
— И? — подкани го тя.
— Ами, там нямахме банди. Но имаше нещо като естествена сегрегация. Нали разбираш, белите се сплотяват помежду си. И черните. И латиноамериканците. Тогава нямаше азиатци.
— Какво искаш да кажеш? Че съжаляваш оня нещастник Маки ли?
— Не.
— Той е убил момиче или поне е помогнал в убийството, Хари.
— Знам, Киз. Не искам да кажа това.
— А какво?
— Не знам. Просто се чудя, разбираш ли, какво кара хората да поемат по различни пътища. Защо е станал расист тоя човек? Защо аз не съм?
— Прекалено много мислиш, Хари. Прибери се вкъщи Довечера и се наспи хубаво. Ще имаш нужда от това, защото утре вечер няма да можеш.
Бош кимна, ала не стана от стола.
— Предлагам да поговорим утре сутрин, след като излезе вестникът.
— Добре. Не съм сигурна обаче откъде мога да купя „Дейли Нюз“ в моя квартал. Може да се наложи да ти се обадя за да ми прочетеш статията.