Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Прат поклати глава.
— Капитан Норона ни даде само четирима души. Е, няма да пропуснем много. Както казах, ще имаме и разпечатките.
Разпечатките бяха елемент от процеса на телефонно подслушване. Въпреки че следователите имаха право да подслушват телефонните разговори по наблюдаваните постове, техниката регистрираше всички входящи и изходящи разговори по всички постове, вписани в заповедта, даже в момента да не ги следеше. Това осигуряваше на следователите информация за времето и продължителността на разговорите, както и номерата на свързващите се постове.
— Някакви въпроси? — попита Прат.
Бош се съмняваше, че ще има въпроси. Планът беше елементарен. После обаче един от детективите, казваше се Ренър, вдигна ръка и началникът му кимна.
— Извънредният труд ще ни бъде ли платен?
— Да — потвърди Прат. — Но както вече се каза, заповедта важи само за седемдесет и два часа.
— Е, да се надяваме, че ще продължим до края на седемдесет и двата часа — рече Ренър. — Имам да плащам за летен лагер на детето ми в Малибу.
Всички се засмяха.
Тим Марсия и Рик Джексън поеха смяната преди Бош и Райдър. Другите четири групи бяха разпределени в аудиоцентъра. Ренър и Роблето поеха дневната смяна, а Робинсън и Норд — нощната, като Бош и Райдър. Центърът на ЛисънТек бе приятен и комфортен, но доста детективи не обичаха да стоят дълго на закрито, каквито и да бяха условията. Някои предпочитаха улицата и също като Марсия и Джексън, Бош знаеше, че принадлежи към тази група.
Прат им раздаде списък с мобилните телефони на всички и радиоканала, който щяха да използват по време на наблюдението, и каза:
— За групите, които ще следят заподозрените, съм приготвил радиостанции. Гледайте да са включени. Хари, Киз, Пропуснах ли нещо?
— Мисля, че казахте всичко — отвърна Райдър.
— Тъй като времето ни е ограничено, ние с Киз подготвяте нещо, за да ускорим нещата, ако до утре вечер не забележим никакви признаци — каза Бош. — Имаме статията във вестника и трябва да се погрижим той да я види.
— Как ще я прочете, щом страда от дислексия? — попита Ренър.
— Завършил е гимназия все пак — отговори Хари. — Ви трябвало да може да я прочете. Просто трябва да се погрижим някак си да попадне пред очите му.
Детективите одобрително закимаха.
— Добре, банда, това е всичко — заяви Прат. — Ще се чувам с всички по време на смените ви. Внимавайте с тия хора. Не бива нищо да се обърне срещу нас. Предлагам на ония от вас, които са първа смяна, сега да се приберат вкъщи. Само не забравяйте, че часовникът ни тиктака. Имаме време до петък вечер. Да действаме. Ние сме финализаторите. Да финализираме тоя случай.
Бош и Райдър побъбриха с другите няколко минути, после Хари се върна в тяхната ниша и взе от насъбралата се купчина документи копието на досието от службата за условно освобождаване. Не бе имал възможност подробно да се запознае с него и сега беше моментът за това.
Досието бе отворено, което означаваше, че в хода на многократните арести на Маки и на дългия му път в системата на наказателното правосъдие справките и съдебните транскрипции просто се прибавят в папката. Затова и документите бяха в обратен хронологичен ред. Бош най-много се интересуваше от ранните години на Маки, така че започна от края на папката.
За пръв път Маки бе арестуван като възрастен точно след осемнайсетия си рожден ден. През август 1987-а го бяха прибрали за автомобилна кражба. Според докладите взел колата само за да се повози. По онова време още не бил напуснал дома си и откраднал корвета на един съсед. Скочил вътре и потеглил, след като съседът го оставил със запален мотор в отбивката и влязъл вкъщи, за да вземе забравените си тъмни очила.
Маки се признал за виновен. В предсъдебната справка се цитираше досието му на малолетен престъпник, ала не се споменаваше за Чатсуъртските осмици. През септември 1987-а младият автокрадец получил едногодишна условна присъда от върховен съдия, който се опитал да го убеди да сложи край на престъпната си дейност.
Досието съдържаше транскрипцията на съдебното изслушване. Бош прочете дългата две страници лекция на съдията, в която той казваше на Маки, че стотици пъти е виждал младежи като него. Маки стоял на ръба на същата пропаст като тях. Едно дребно престъпление можело да е урок за цял живот или първата крачка надолу по спиралата. Той увещаваше Маки да не тръгва по лошия път. Казваше му хубаво да си помисли и да вземе правилното решение по кой път да поеме.
Тези предупреждения явно бяха стигнали до глухи уши. След месец и половина Маки бил арестуван в къща в квартала, докато съпрузите, които живеели там, били на работа. Прерязал жиците на алармата, обаче в охранителната фирма регистрирали прекъсването на тока и пратили патрулна кола. Когато Маки излязъл през задната врата, награбил видеокамера, бижута и различна електроника, вече го чакали две ченгета с извадени пистолети.