Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Ти си виновен! Ти и твоите небрежни ловци! Просто се грижа за едно животно, което е било прободено със стрела.
За миг Линкс се засрами от себе си. Знаеше какво нежно сърце притежава Джейн и колко е грижовна към горските създания.
— Джейн, по време на лов се случват подобни неща. Опитваме се да убиваме бързо и безболезнено, но не винаги е възможно. Къде е то?
— Няма да ти кажа!
Линкс я изгледа спокойно.
— Не е нужно да ми казваш. Близо е до горския вир. Ще дойда с теб.
— Не! Не! Върви си! Остави ме сама! Изпратил си брат ми да ме следи, но не ти е било достатъчно и сам си тръгнал след мен.
Избухването й бе толкова яростно, че той мигом разбра — тя на всяка цена искаше да запази тайната си.
— Какво животно храниш?
Видя я как стисна устни, вирна гордо брадичка и сграбчи талисмана си. Очите му се разшириха от изумление.
— Велики Боже, това е рисът, за който ми разказа! — Закрачи с широки крачки към вира.
Отгатнала намерението му, Джейн се втурна след него.
— Не, моля те, не го убивай! — Ала видя, че вече бе извадил кинжала.
Линкс стигна до брега, спря и се огледа за мястото, където би могло да се крие животното. Проницателният му поглед безпогрешно се спря върху надвисналия клон с големи червенозлатисти листа и той уверено се запъти натам.
— Не! — проплака Джейн и се хвърли към тайното убежище.
Голямата му ръка я сграбчи за китката и я откъсна без усилие от земята, сякаш бе някакво диво цвете. После я бутна назад. Отсече клона с кинжала и в следващия миг изруга високо, тъй като леговището бе празно — звярът си бе отишъл. Обвиняващият му поглед се насочи към Джейн и тя видя огромния му страх за нея.
— Не те е грижа за нищо друго освен за детето! Ти си завладян до лудост от тази мисъл! — Макар да бе уплашена, Джейн се нахвърли върху него.
— Това е нещо, за което си струва да се грижиш. — Гласът и очите му бяха ледени. Едва възпря желанието си да я хване и разтърси здравата. Прокара ръка през светлокафявата си грива. — Съзнателно си рискувала живота на детето ми, без дори да се замислиш! Нима то не означава нищо за теб?
Жестокото и несправедливо обвинение я вбеси още повече.
— Аз обичам рожбата си и никога не бих направила нещо, което да я нарани! Моля те, опитай се да разбереш, че аз не бях застрашена от риса. Притежавам дарбата да общувам с животните и да ги лекувам. Мисля, че е време да ме опознаеш по-добре и да повярваш в необикновената ми сила.
— Нито дума повече! — заплашително изръмжа Линкс и посочи към замъка. — Натам, лейди.
Джейн забърза между дърветата, следвана от злокобна тишина. Той проговори едва когато се показаха стените на Дъмфрис.
— Няма повече да напускаш територията на замъка!
Алис Болтън току-що се бе завърнала от ежедневното си посещение в зимника. Придружаваше я Кейти. Двете обсъждаха някакво ново средство за изрусяване. Тогава видяха Джейн, която едва се сдържаше да не се разплаче. Следваше я намръщеният Линкс. Явно бе, че са се скарали.
Устните на Алисия се изкривиха в лукава усмивка, докато гледаше как Джейн тича по стълбите.
— Сестра ти е разстроена. Занеси й от моето специално вино и разбери какво я измъчва — заповяда тя на Кейти. — По-късно ще измиеш косата ми.
Алисия разбираше, че бе позволила на тази Джейн да спечели огромна преднина, ала сега й се отдаваше възможност да използва скарването между нея и Линкс. Докато де Уорън бе разгневен на момичето, тя смяташе да го примами обратно в леглото си. Смяташе дори да остави косите си разпуснати и да облече любимата му рокля.
Кейти се появи след малко, очевидно вбесена от поведението на сестра си.
— Тя почти не разговаря с мен, милейди. Напоследък е навирила нос и си въобразява, че е голяма работа.
— Даде ли й виното?
— Остави го настрани. Имаше ли нещо в него?
— Разбира се, че не — излъга Алисия. — Виното развързва езика. Помислих си, че така ще ти се довери. Не успя ли да научиш за какво са се скарали?
— Сигурно е било заради детето, лорд де Уорън не изпитва никакви чувства към сестра ми.
Алисия стисна устни.
— Разбира се. Той й забрани да язди, а сега й наредил и да не напуска замъка. Грижите и вниманието, които проявява към детето, сигурно са я накарали да ревнува.
„Ако малката кучка изпие виното, ще пометне!“ Алисия свали воала си за глава.
— А сега се погрижи за косата ми. Тази вечер искам да бъда особено красива.
Различни мисли се въртяха в главата й, докато Кейти се занимаваше с бледите й кичури. Очевидно прислужницата не можеше да изкопчи много от сестра си, ала въпреки това щеше да й бъде от полза. Поне имаше свободен достъп до стаите в Господарската кула, което бе много важно за коварния й план.