Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Докато яздеше обратно към Дъмфрис, Линкс де Уорън се замисли за всички замъци, в които бяха настанени английски гарнизони. Там се управляваше с железен юмрук, вместо с взаимни отстъпки и съгласие. Нима англичаните бяха толкова слепи и не можеха да видят, че подобна жестокост само ще засили съпротивата на шотландците?
Линкс вярваше, че Джон де Уорън ще бъде справедлив управител, въпреки че заместниците му Ормсби и Кресингам не познаваха това качество. Но първо трябваше да се махне Фиц-Уорън от Тортуолд Касъл. Докато препускаше към дома си, небесата сякаш се разтвориха и рукна проливен дъжд. Великолепната есен беше продължила и през ноември, но зимата вече бе на прага. Отведе коня си в конюшнята на Дъмфрис с натежало сърце. Искаше неговият наследник да господства в този замък и да живее в мир и благоденствие. Надяваше се мрачното му настроение да се дължи само на приближаващата зима и студения дъжд.
Заради пороя предпочете да се качи по вътрешната стълба на Господарската кула. Когато стигна до стаите на Джейн, се поколеба. Сърцето му се изпълни с надежда, че тя ще го чуе и ще го заговори. Остана притихнал в мрака, после се реши и бавно се съблече.
Приближи до леглото и тихо попита:
— Джейн, будна ли си? — Стори му се, че чу как тя бързо пое дъх. — Не се плаши, аз съм Линкс. — Плъзна се в топлото легло и се настани до нея.
— Милорд! — ахна Джейн и се надигна.
Силните му ръце я обвиха и привлякоха надолу. Погали косата й.
— Шшт, Джейн. Заспивай!
Дишането им бе единственият звук, който нарушаваше тишината. Тялото й докосваше неговото. Джейн разбра, че ще бъде невъзможно да заспи отново. Остана неподвижна. Дългото му и силно тяло споделяше топлината й. След малко усети как ръката му се плъзва собственически по корема й. Остана да лежи там. Джейн се усмихна в мрака, чувствайки се изненадващо доволна и спокойна.
Глава 19
На сутринта се събуди сама в леглото. Не бе усетила кога си е отишъл. Дали не бе сънувала, че той е спал, сгушен до нея? Не, тялото ту бе оставило отпечатък върху пухения дюшек. Докосна с ръка ленения чаршаф, представяйки си, че все още усеща топлината му. Запита се защо бе дошъл при нея. Дали имаше неприятности? Със сигурност не беше желание. Само нероденото му дете го бе привлякло.
С цялото си сърце жадуваше да е заради самата нея, ала нямаше смисъл да си губи времето в напразни копнежи. Облече се, слезе в кухнята, взе един овнешки бут за риса и го уви в ленена кърпа. Раната му бе почти заздравяла и тя се надяваше, че след седмица животното ще може само да си осигурява храната.
За да попречи на Кийт да я последва, Джейн не мина през конюшнята, а прекоси поляната зад пералнята.
От прозореца на стаята си в Господарската кула Линкс наблюдаваше как Джейн отива към гората. Накъде, по дяволите, бързаше и какво носеше? Беше помолил брат й Кийт да я наглежда, ала изглежда тя нарочно избягваше конюшнята. Докато я наблюдаваше, разбра, че не бе тръгнала на сутрешна разходка. Явно си бе наумила нещо.
Тъкмо решаваше дали да изпрати писмо до главния управител на Шотландия, или лично да отиде до Единбург, когато мисълта за Джейн съвсем го обезпокои. Знаеше, че няма да се успокои, докато не разбере какво е намислила. Затова прекоси поляната зад пералнята и навлезе в гората точно там, където видя да изчезва Джейн. Вървеше през дърветата, воден от инстинкта си. Не след дълго я зърна в далечината пред себе си. Видя я как спря и се огледа тревожно, готова да побегне.
— Джейн, спри! — Тя замръзна на мястото си и Линкс бързо приближи до нея. Изражението на лицето й съвсем ясно издаваше, че я бе заловил да върши нещо тайно. Явно най-съкровеното й желание в този миг бе Линкс да е на хиляди мили далеч оттук.
— Какво правиш? — рязко попита той.
— Какво искате да кажете, милорд?
— Въпросът ми е съвсем ясен. Какво правиш?
— Нищо. — Гърдите й се надигаха и спускаха от вълнение.
— Съвсем ясно е, че дойде в гората с определена цел!
— Дойдох, за да събера билки — отвърна тя и кимна към платнената торба, която стискаше здраво, сякаш искаше да му попречи да види какво има в нея.
Линкс протегна ръка и взе торбата. Нямаше представа какво очаква да намери, но със сигурност не и овнешки бут и бурканче с мехлем. Измъкна месото.
— Това е в случай, че огладнееш, докато събираш билките? — Отлично знаеше, че Джейн няма голям апетит и предположението, че ще изяде цял овнешки бут, бе нелепо.
Младата жена отвори уста, за да отговори.
— Без лъжи, Джейн. — Лицето му бе мрачно, а гласът — суров. Първата му мисъл бе, че тя е дошла да донесе храна на някой беглец, който се крие в гората. За негова изненада внезапно притеснението й се смени с гняв.