Гай-джин (Част III)

Грейфорт прочете няколко абзаца и ядосано захвърли томчето. „Не е хубава като Поклонение в Ел Медика и в Мека — помисли си той, — нито пък като описанието за укриването на езерото Танганайка.

Покрай другото по време на престоя си при мормоните Бъртън, който поощрява полигамията, за която всеки глупак знае, че е правилно нещо, няма-няма, току опише завоеванията си. Достатъчно често го е правил в другите си книги, та старите петли да се наежат. Някои вестници съобщават, че се съвкупявал с тринайсет наведнъж, подарени му лично от Бригъм Йънг, глава на мормонската «Църква на съвременните светци» и губернатор на Юта. Ама че лъжци!

Но, Боже Господи, какъв човек — направил е и е видял повече от всички англичани, взети заедно. Заради него дори изпитваш гордост, че си англичанин. И при цялата си свобода да ходи, където си ще, да живее, както си ще, взе, че се върна в Англия и се ожени за една добра англичанка като всеки обикновен мъж. Естествено, само след месец отново замина и разправят, че бил в някакви неизвестни краища — нейде из индуския Куш или в загадъчната страна на Покрива на света, където живеел заедно със снежните гиганти…“

Норбърт отпи малко от питието си и се замисли за Горнт. „Тоя младок не е толкова хитър, за колкото се мисли. Всеки ще съобрази какво става на борда на «Пърл» и защо. Кетърър умее да пази тайни, и Дребосъкът Уили също, но Микълмас Туийт — не, нито пък «Небесния», щом си сръбне. Тъй че чух за писмата на Тес Струан — как попречила на Дребосъка Уили, възпряла църквата, всички капитани на корабите си, а чрез Кетърър — и военноморския флот. Само дето тя няма властна флота! А «Пърл» е под командването на Марлоу. Той може да ги ожени, стига Кетърър да му разреши.“

Грейфорт злорадо се изкиска.

„Но Кетърър ненавижда Струанови, задето продаваха оръдия на пиратите на Белия лотос — също като нас, както и ние сме продавали топове на всеки проклет военен диктатор, дето е поискал, и ще продължим да вършим същото дори Струанови да престанат. И защо не? Всичко си е законно и винаги ще бъде. Парламентът има нужда от оръжейни фабрики, защото с оръжие се върти голяма търговия, а всички правителства харесват войните — защото от войните се прави голяма търговия и преди всичко, защото войните прикриват собствената им шибана некадърност.

Майната им на правителствата!

Кетърър мрази Струанови. При цялото му дебелашко високомерие той не е глупак — за да направи услуга, ще изисква практически резултати. Каквито и да било. Изявленията на тоя глупак с жълто покрай устата не означават нищо — ето защо Кетърър си играе с него като котка с мишка. Може да разреши на Струан и пачаврата му да се качат на кораба, а може и да не разреши, но при всички случаи няма да допусне Марлоу да ги венчае: адмиралът иска да унижи Струан, да го кара да пълзи пред него. При най-малката възможност тоя мръсник и мен би ме накарал да пълзя и би ме наказал със сто камшика отгоре на това.“