Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Малкълм го поведе към двойните врати. Вкусната храна и виното бяха притъпили болката му. Навън бе мразовито и ободряващо след задухата в помещението.
— Пура?
— Благодаря.
Главният прислужник Чен се навърташе зад тях с кутията. След като им запали пурите, той сякаш се разтвори в дима и изчезна.
— Видяхте ли писмото ми в днешния „Гардиън“, сър?
— Да, да, видях го, в по-голямата си част бе добре написано — отвърна Кетърър.
Малкълм се усмихна:
— На събранието следобед то разгневи гнездото на осите и ако смятате това за някакъв показател, значи е успяло да изрази мнението ви доста добре.
— Моето мнение ли? По дяволите, надявам се, че то е и ваше.
— Разбира се, разбира се. Утре…
Кетърър рязко го прекъсна:
— Много се надявах, че след като споделя едно напълно правилно и нравствено становище, човек с вашите несъмнени възможности и влияние поне най-малкото официално ще поеме инициативата и ще обяви за незаконна всякаква контрабанда на всички кораби на компания Струан и щеше да е приключил веднъж завинаги с това.
— Контрабандата вече е забранена, адмирале — отговори Малкълм. — „Бавно, но славно“ — така трябва да се действа. След месец-два ние ще станем болшинство.
Адмиралът само вдигна гъстите си вежди, изпусна кълбо дим от пурата и насочи вниманието си към морето. Флотата изглеждаше внушителна от запалените на мачтите светлини.
— Май тая нощ или утре ще се разрази буря. Не е подходящо за увеселително пътуване, нито пък за една дама, струва ми се.
Малкълм разтревожен вдигна очи към небето и подуши вятъра. Нямаше признаци за опасност. Тъй като времето утре бе основната му грижа, той най-подробно се бе осведомил по въпроса. За негова радост прогнозата за последните няколко дни предсказваше спокойно море и попътен вятър. Марлоу го бе потвърдил преди вечерята и макар все още да не бе получил окончателно съгласие за отплаване или пък да бе съучастник в истинската причина, поради която Малкълм трябваше да се озове на борда заедно с Анжелик, що се отнасяше до него, капитана, пътешествието бе сигурно.
— Такава ли е вашата прогноза, адмирале? — запита Малкълм.
— На моя метеоролог, господин Струан. Той ме посъветва да отменя всички утрешни изпитания. По-добре ще е да се подготвим за приближаване към Йедо. А? — добави Кетърър с прозрачно добродушие.
— Аз съм против Йедо да се изравнява със земята — разсеяно му отговори Малкълм, докато съзнанието му бе заето с тази нова и неочаквана грижа — с фалшивия отказ на адмирала да признае значението на писмото му, за което той самият бе уверен, че ще е повече от задоволително.
„Всичко върви прекрасно, като изключим тоя негодник“ — мислеше си младежът, обуздавайки своя гняв. Опитваше се да намери решение на дилемата. „Буйният облак“ бе пристигнал точно навреме и стоеше на рейд за разтоварване. Капитан Стронгбоу вече бе уведомен за новата тайна заповед да отплава в сряда по ново разписание. Едуард Горнт също бе известен да предаде информацията относно Брокови веднага след като дуелът приключи.
— И аз съм против — рече адмиралът. — Нямаме официални нареждания да започнем война. Любопитен съм какви са вашите основания.
— Да убиваш стършел с чук е не само глупаво, но може да ти докара маясъл.
Кетърър прихна:
— По дяволите, добре речено, Струан. Маясъл, а? Пак философията на твоя китаец, а?
— Не, сър, това е Дикенс. — Малкълм поизпъна гръбнака си и отново се приведе над своите бастуни. — Ние с Анжелик ще се радваме, сър, да се качим утре на „Пърл“ с капитан Марлоу и за известно време да се отдалечим от сушата. — „Небесния“ го бе посъветвал за по-сигурно да постъпи като родителите си, чиято женитба бе ставала в открито море между Макао и Хонконг. — С вашата благословия естествено.
— Ще се радвам, ако Търговската къща поеме инициативата в. Япония. Очевидно е, че нямате много време. Предполагам, че десет дни ще са ви достатъчни, за да предприемете практически стъпки. Смятам, че „Пърл“ и Марлоу утре ще са нужни на флота. — Кетърър се извърна да си върви.
— Почакайте. — Малкълм все повече се безпокоеше. — Да речем, че още сега обявя пред всички присъстващи тук, че ние… ние прекратяваме всякакви доставки на оръжие в Япония. От днес. Това ще ви удовлетвори ли?
— Въпросът е дали това ще удовлетвори вас. — Адмиралът се наслаждаваше да гледа как човекът, олицетворяващ всичко презирано от него, се гърчи на въдичката. — Дали?
— Какво… какво трябва да направя и да кажа, сър?
— Не е моя работа да въртя вашата „търговия“. — Кетърър произнесе думата с присмех и тя прозвуча като псувня. — Струва ми се, че онова, което е добро за Япония, е добро и за Китай. Ако обявите търговията с оръжия за незаконна тук, защо да не сторите същото и в Китай с всички ваши кораби? Същото се отнася и за опиума.