Гай-джин (Част III)

И последният гост си беше отишъл. В стаята останаха само Анжелик, Джейми Макфей и Малкълм. Въглените в огромната камина проблясваха, щом течението от комина ги раздухаше, и след това угасваха. Малкълм мълчаливо се взираше в огъня и въображението му рисуваше картини в жаравата. Анжелик седеше на ръчката на креслото му. Чувстваше се объркана. Макфей се бе навел през масата.

— Ще ти пожелая лека нощ, тай-пане — рече той.

Малкълм излезе от унеса си.

— О… Остани за момент. — Усмихна се на Анжелик. — Извини ме, Анжел, имам да обсъдя някои неща с Джейми, нали нямаш нищо против?

— Разбира се, че не. Лека нощ, Джейми. — Девойката се наведе и любещо целуна Струан. — Лека нощ, Малкълм, лек сън.

— Лека нощ, мила, ще тръгнем рано.

— Да… Малкълм, разреши ми един въпрос — за какво се вдигна цялата тази врява? Така и не разбрах. Ще ми обясниш ли?

— От завист, какво друго.

— О! Да, разбира се, ти си толкова силен и толкова съвременен! Колко си прав относно оръжието и опиума… О, la la, cheri, и колко мъдър! Благодаря ти. Естествено. — Тя отново го целуна. — В колко тръгваме утре заран? Толкова се вълнувам, това пътуване ще е една change superbe10.

— По изгрев-слънце. Ще се погрижа да те събудят навреме, но… но не се изненадвай, ако плановете ни се променят — Марлоу предупреди, че времето може да се развали.

— Но той ми се закле, че вятърът ще стихне и денят щял да е великолепен за пътешествие.

— Казах „може да се развали“, Анжел. — Малкълм я притисна в прегръдките си. — Ако не стане утре, той обеща още при първа възможност.

— Така се надявам, че ще е утре. Je t’aime, cheri.

— Je t’aime.

Тя излезе и в стаята настъпи вледеняваща тишина. Чен отново надзърна през вратата. Малкълм го скастри:

— Затвори и не ми се мяркай повече. — Вратата чевръсто се затвори. Джейми понечи да заговори, но Струан вдигна ръка: — И дума да не съм чул за кораби, оръдия и опиум. Моля те.

— Много добре.

— Седни, Джейми. — Малкълм бе обмислил всички затруднения с адмирала и си бе изработил план за всевъзможни случаи: ако адмиралът им разреши да отплават с неговата благословия, ако ги пусне на кораба, но забрани на Марлоу да изпълни церемонията или ако пътуването им бъде отложено за друг път. Засега остави настрана противомерките. — Нареди на парния ни катер точно преди изгрев да отиде до „Пърл“ и нека боцманът узнае от Марлоу ще отплаваме ли или не. И в двата случая боцманът да ми донесе отговора тук. Става ли?

— Разбира се.

— Написах писмото до Норбърт и тази вечер го връчих на Горнт, така че и с това приключих. Да съм забравил нещо?

— За сряда ли?

— Да.

— Не се сещам. Пътят и времето са уговорени, пистолетите са стандартни, няма да присъстват лекари, тъй като и Бабкот, и Хоуг едва ли ще бъдат дискретни. Единствената ви защита са писмата. Няма да има никакви свидетели, освен Горнт и мен.