Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Добре. Готов ли си да отплаваш с „Буйният облак“?
— Утре заедно с пощата ни ще отправя един куфар, никой не ще забележи. Ами твоите пътни сандъци?
— Ще взема само един. Гледай да го натовариш някак си утре. Ако те попитат нещо, кажи, че изпращам свои дрехи предварително, преди да се прибера в Хонконг за Коледа.
— Чен ли ще ти събере багажа?
— Налага се. Ще го принудя да се закълне, че всичко ще остане в пълна тайна, но клетвите имат значение само за нас, не и за китайците. Ще трябва да го взема със себе си. А Ток ще създаде трудности, но тя може да остане тук до „истинското ни потегляне“. Ще се наложи да разкрием тайната и на А Со. Тя ще дойде с нас в Хонконг.
— Ами Анжелик?
— Няма защо да й казваме. Ако ни пуснат на „Пърл“, А Со ще й стегне един пътнически сандък с дрехи и със същото извинение ще го качи на кораба утре след мръкване. Става ли?
— Да.
— В сряда сутринта ние двамата с теб ще се промъкнем, както вече се разбрахме. Малко по-късно Чен, А Со и Анжелик, добре замаскирани, ще отидат до нашия пристан и там ще ги чака парният ни катер, та да ги откара до клипера…
— Извини ме, че те прекъсвам, но има едно „но“ — по-добре е да използваме катер с весла, по-безшумно е. За по-голяма безопасност парният катер трябва да ни чака на пристана на Пияния град.
— Прав си, Джейми. Благодаря ти. Значи катер с весла. След като се справим с Норбърт, се качваме на „Облака“ колкото се може по-бързо. Утре кажи на Варгас да свика нашите търговци на коприна в Япония за петък. Прави се, че разписанието ни за тази и за следващата седмица е претоварено.
— Добре.
— Нещо друго, Джейми?
— Мога ли да направя едно предложение?
— Разбира се.
— След утрешното пътуване с „Пърл“… — Макфей се подвоуми. — Спомена за промени в плана… заради времето. Прогнозата е добра, нали?
— Да. Казах го, в случай че на Марлоу му се наложи да остане в пристанището — безгрижно обясни Малкълм. — При цялата тая подготовка да сринем или сплашим Йедо не се знае какво ще скимне на Кетърър или на Сър Уилям. Какво е предложението ти, Джейми?
— Всъщност те са две. Марлоу каза, че ще се върнете по залез. Защо след това ти и Анжелик не се качите на „Буйният облак“ за вечеря с капитан Стронгбоу и дори не останете да нощувате там. Призори ние с теб ще слезем на брега и…
— Твоят план е много по-добър — тутакси се отзова сияещ Струан, — много по-добър. И тъй, Анжелик ще е на кораба заедно с багажа си и няма защо да се безпокоим за нея, а след като приключим с Норбърт, направо ще се върнем там. Страхотно хрумване, Джейми. Ще отправим вещите си с Чен и А Со, тъй че и те ще имат основание да останат на борда и никой няма да заподозре нищо. — Малкълм се усмихна мило и искрено. — Много си умен, много. Ето защо не искам да напускаш Струанови.
— Ще видим — усмихна се печално и Джейми.
— Между другото, ако стане нещо непредвидено — Малкълм говореше спокойно, а погледът му бе невъзмутим и безстрашен, — ако ме ранят, но съм подвижен и мога да се кача на кораба, качи ме. Ако е крайно належащо, е… просто повикай Бабкот или Хоуг. Помисли как да вземем и Хоуг, ще го отведем в Хонконг.
— Проверих в болницата им в Канагава, но те ще бъдат там в четвъртък, така че в сряда и двамата ще са тук.
— Ти мислиш за всичко.
— Не, просто ми се иска да е така, а и ми се ще да отмениш дуела.
— Нищо лошо няма да ми се случи.
— Моля Бога да си прав. Но каквото и да стане, по-добре е аз да бъда тук, докато се върнеш или не ме повикаш.
— Но майка ми пише, че…
— Зная. Нека си кажем честно, тай-пане. Така или иначе ме смятай за изхвърлен. По-добре да остана тук, за да прикривам тила ти, ако с Норбърт се случи нещо, и да наглеждам Горнт. Извинявай, но все още не му вярвам. Моето място е тук, а не в Хонконг. През пролетта ще напусна. Нека се разберем отсега. Но няма да се оттегля, преди да навършиш двайсет и една.
Двамата се погледнаха в очите, погледите им се преплетоха. И тутакси се взряха във въглените, които се изтърколиха на каменната плоча пред камината. Помъждукаха там и изгаснаха.
— Ти си чудесен приятел — тихо каза Малкълм. — Наистина.
— Не, просто се опитвам да удържа на клетвата си… пред тай-пана на Търговската къща.
Андре и Филип Тайърър се намираха пред Британската легация.
— Намерението на Малкълм за ембарго, колкото и да е нравствено, ще бъде катастрофално за всички търговски компании в Азия — говореше Тайърър, — включително и за вашите; не че ще последвате примера му, нито пък германците, руснаците или янките. — Вятърът рошеше косата му, но Филип не усещаше студа заради изпития алкохол и възбудата. — Сър Уилям се съмнява, че губернаторът на Хонконг ще одобри разпорежданията на Парламента, той ще върти, ще суче. Всъщност не бих могъл официално да се изказвам от тяхно име. Парламентът я кара на своя глава — добави младежът и се прозя. — Капнах. А ти?