Издирваният

— Не забравяй, че бяха въоръжени. Биха могли да си пробият път със стрелба или просто да опрат пистолет в главата на Делфуенсо. Това не бива да се изключва. Не мисля, че щатските полицаи на Небраска и Айова са тренирали за подобни ситуации.

— Голям риск.

— В смисъл?

— Стартират цялата работа южно от междущатската и я приключват пак там. Никой не им е гарантирал, че ще попаднат на стопаджия. Не и посред зима. Освен това са били наясно къде ще има блокади, ако изобщо има. Защо тогава не са тръгнали направо по второстепенните пътища? Защо са рискували с магистралата?

— В един момент споменаха, че пътуват за Чикаго.

— Колко е населението на Чикаго?

— Три милиона плюс още осем в предградията. Пощенски и телефонни кодове триста и дванайсет и седемстотин седемдесет и три.

— Ти повярва ли, че наистина отиват в Чикаго?

— Не. Разстоянието е твърде голямо. Трябва да си оптимист, за да се надяваш да го изминеш за една нощ.

— Тогава защо са избрали междущатската?

Дъждовните облаци приближаваха, наподобяващи черна стена. Слънцето се скри. Ричър усети как колата се клати от яростните пориви на вятъра. Пътят пред тях беше прав и равен, построен много добре. Две ленти, но доста широки. Отбивките вляво и вдясно бяха малко, а пътищата в посока изток-запад приличаха по-скоро на тесни асфалтирани алеи сред нивите. Изглеждаха отчайващо пусти, сякаш не водеха за никъде.

— Имаш ли карта? — попита той.

— Само електронна — отвърна Соренсън и натисна някакъв бутон на таблото.

Ричър видя как джипиесът оживява и бързо локализира най-удобния спътник. На малкия екран се появи червена пулсираща точка, която се движеше по дебела сива линия. Това беше тяхната кола. Междуселските пътища бяха маркирани с по-тънки и по-бледи сиви линии.

— Ако искаш, можеш да увеличиш или да намалиш изображението — добави Соренсън.

Ричър откри съответните бутони и сви картината на екрана. Дебелата линия запази размерите си, но тънките сиви линии избледняха. Пътят в посока север-юг, по който се движеха, беше главната транспортна артерия в района. Подобна артерия в посока изток-запад липсваше в продължение на петдесет километра, където се намираше най-близкото кръстовище.

— Отиваме точно там — обади се Соренсън. — Изоставената помпена станция е съвсем близо до кръстовището.

В обратна посока нямаше главен път в продължение на доста километри, чак до една точка северно от магистралата.

— Предполагам, че скоростта също е била проблем — обади се Ричър. — Ако целта им е била да пристигнат на желаното място преди разсъмване, задължително би трябвало да използват магистралата. Но забележката ти относно риска е напълно основателна. Всъщност не съм сигурен по какъв начин скоростта може да е била проблем. В крайна сметка някой ги е прибрал, нали? А това означава, че биха могли да си уредят срещата някъде по-наблизо. Затова смятам, че е било по-логично да поемат на изток от кръстовището, а не на север. Пътят не изглежда по-лош от този, по който се движим в момента. Убеден съм, че стига до Айова.