Свят на смъртта 4

— Той използва енергията от анихилацията на външната обвивка за скок през кривопространството и някъде още по-далече — формулира най-накрая Арчи това, което беше станало пред очите им.

— Такова нещо възможно ли е? — полюбопитства Язон.

— Досега се считаше за невъзможно.

— Значи може пак да изплува отново в нашата Галактика?

За Язон това предположение бе логично.

— Е, чак това — едва ли — усмихна се Арчи. — Помните ли още там, в катера, ми разказахте за отвъдната вселена, където числото „пи“ било две? Сега той е там. И повярвайте ми като на астрофизик, че астероидът на безумния доктор — нали така го наричате? — е загубен завинаги за тази Вселена, с други думи — все пак е унищожен. Така че, Язон, не се безпокойте, аз като експерт мога да свидетелствам — вашият договор с Консорциума е изпълнен напълно и изцяло.

— Какво пък — Язон ухилен се обърна към Бервик, — парите на бъчвата, господин възложител! Така са казвали в древността. Кърк, на нашия звездолет ще се намери ли поне една бъчва? Най-добре е, разбира се, дървена, но става и стоманена. Господин възложител, ще ви се намерят ли осемдесет и два милиарда кеш?

Язон искрено се забавляваше, окрилен от удържаната победа, а Бервик продължаваше да гледа в унилата тъмнина на обзорния екран, като че в очакване на още нещо, и само кимаше машинално. После се обърна и Язон прочете в очите му не радост, а приглушено страдание и мъка от някаква загуба. Явно е разчитал да използва с пълна сила техническите и другите достижения на древната наука. А може би безсмъртният Бервик е мечтаел да се срещне с безсмъртния Солвиц — живата легенда на отдавна отминалата епоха, а вместо това се беше наложило да произнесе смъртната му присъда, която дори не беше изпълнена като хората.