Кресчендо

Риксън потърка брадичка.

— Искаш да поговорим за Пач ли?

— Всъщност не, но знаеш каква е Ви. Винаги съумява да влоши и бездруго неловкото положение — промърморих под носа си.

Риксън се засмя.

— Добре, че не се засрамвам лесно.

— Иска ми се да можех да кажа същото сега.

— Как вървят нещата? — попита той в опит да разчупи леда.

— С Пач или по принцип?

— И двете.

— И по-добре е било. — Съзнавах, че има голяма вероятност Риксън да предаде на Пач всичко, което кажех, затова побързах да добавя: — Вече си стъпвам на краката. Може ли да ти задам личен въпрос? Свързано е с Пач, но ако ти е неудобно да отговориш, изобщо няма да се разсърдя.

— Давай.

— Той още ли е моят ангел пазител? Преди известно време се скарахме и аз му казах, че вече не искам да бъде, но не съм сигурна какво е положението. Престанал ли е да ми бъде ангел пазител, понеже аз поисках?

— Все още е отговорен за теб.

— Защо не е край мен?

Очите на Риксън проблеснаха:

— Ти скъса с него, забрави ли? Неловко му е. Повечето мъже не обичат да се навъртат около бившите си гаджета, освен ако не се налага. Пък и знам, че архангелите му дишат във врата. Той полага огромни усилия да запази отношенията ви строго професионални.

— Значи все още ме закриля?

— Разбира се. Но зад кулисите.

— Кой определи той да закриля мен?

— Архангелите — сви рамене Риксън.

— Има ли начин да им съобщя, че искам друг ангел пазител? Не се получава добре, откакто скъсахме. — Не се получава ли? Направо се разкъсвах вътрешно. Всички тези мимолетни срещи, когато се виждах с него, но не можех да го имам, бяха съкрушителни.

Риксън прокара палец по устната си.

— Мога да ти кажа какво знам, но има вероятност информацията ми да е стара. От доста време не съм в играта. Интересното е — готова ли си да го чуеш, — че трябва да положиш кървава клетва.

— Шегуваш ли се?

— Порязваш си дланта и оставяш няколко капки да капнат в пръстта. Не на килим или на цимент — в пръстта. Така признаваш пред небето, че не се боиш да пролееш собствената си кръв. Човек е направен от пръст и при пръстта се връща. С клетвата се отказваш от правото си да имаш ангел пазител и приемаш живота си — без помощта на небето. Имай предвид, че не ти го препоръчвам. Определили са ти ангел пазител съвсем основателно. Някой горе смята, че си в опасност. Говоря ти инстинктивно, но не се съмнявам, че тук не става дума само за налудничаво предчувствие.

Това не беше новост за мен — усещах, че нещо тъмно настъпва към моя свят и се опитва да го засенчи. Вероятно привидението, скрито зад често явяващия се дух на баща ми. Хрумна ми нещо.

— Ами ако онзи, който ме преследва, е и моят ангел пазител? — попитах бавно.