Кресчендо

— В спалнята ми. — Не можех да обясня на Ви, че ме е целунал в съня ми. Но точно така беше станало. Мястото нямаше значение. Както и нежеланието ми изобщо да си помисля какво означава фактът, че Пач е способен да влиза в сънищата ми.

— Пуснала си го да влезе?

— Не точно, но той си влезе.

— Добре — каза Ви и съдейки по вида й, явно се мъчеше да реши как да реагира на абсолютната ми глупост. — Ето какво ще направим. Ще си дадем кървава клетва. Не ме гледай така, сериозно говоря. Ако скрепим клетвата с кръв, ще трябва да я спазваш, иначе ще се случи нещо много лошо — например плъхове ще ти изгризат краката, докато спиш. И когато се събудиш, ще са останали само окървавени чуканчета. Имаш ли джобно ножче? Ще намерим ножче, ще си порежем дланите и ще ги притиснем една към друга. Ще се закълнеш никога повече да не оставаш насаме с Пач. Ако се изкушиш, ще има на какво да се опреш.

Зачудих се дали изобщо да й казвам, че невинаги мога да избирам дали да оставам насаме с Пач. Той беше като пара, промъкваше се навсякъде. Ако искаше да остане насаме с мен, просто щеше да го направи. И макар да не ми беше приятно да го призная, аз невинаги имах против.

— Нужно ми е нещо малко по-ефикасно от кървава клетва — казах.

— Миличка, стегни се. Работата е сериозна. Дано да вярваш в това, понеже аз вярвам. Ще отида да намеря ножче — заяви тя и стана.

Дръпнах я да седне.

— Взех дневника на Марси.

— К-какво? — заекна Ви.

— Взех го, но не съм го чела.

— И защо научавам за това чак сега? Какво толкова чакаш, ами не отвориш това съкровище? Да зарежем Риксън — хайде да се прибираме и да го прочетем! Нали знаеш, че Марси е писала вътре за Пач?

— Знам.

— Тогава защо отлагаме? Да не би да се страхуваш какво ще научиш? Защото ако е така, може аз да го прочета първа, да отсея неприятните неща и да ти дам готови отговори.

— Ако го прочета, може би никога вече няма да проговоря на Пач.

— Ама това е прекрасно!

Метнах й кос поглед.

— Не знаеш дали го искам.

— О, миличка. Не си го причинявай. Направо ме убиваш. Прочети тъпия дневник и приключвай с тази история. Има и други момчета. Знаеш го. Мъже колкото искаш.

— Знам — казах, но ми звучеше като евтина лъжа. Не бях имала друго гадже преди Пач. Откъде да съм сигурна, че ще имам след него? — Няма да прочета дневника. Ще го върна на Марси. Двете водим тази нелепа война от години и на мен вече ми дойде до гуша. Искам да продължа напред.

Ви зяпна и продължи да бърбори възбудено:

— Не може ли това с продължаването напред да почака, докато прочетем дневника? Или поне да ми дадеш да надникна набързо? Пет минути, не ми трябва повече.

— Реших да постъпя правилно.

Ви въздъхна на свой ред.

— Няма да отстъпиш, нали?

— Няма.

Нечия сянка падна над хавлиите ни.

— Нещо против да се присъединя към вас, прекрасни дами?

Вдигнахме очи и съзряхме Риксън по гащета и потник, преметнал хавлия през рамо. Имаше жилесто тяло, което изглеждаше удивително здраво и издръжливо, орлов нос и чорлава мастиленочерна коса, която падаше върху челото му. На лявото му рамо бяха татуирани чифт черни ангелски криле и в съчетание с доста понаболата му черна брада му придаваха вид на наемник на мафията. Очарователен, палав и голяма беля.