Око за око

— Не можем да отидем в полицията — изсъска Спенсър. — Като знам как се държа с мен онова ченге сутринта, не бих се изненадала, ако мислят, че ние сме убили Али.

Хана се втренчи в големия кристален полилей на тавана. Две деца хвърляха носните си кърпички по него, с надеждата да накарат кристалите да се залюлеят.

— Но нали в съобщението ти буквално се казва „ще те нараня“, нали? Това не е ли достатъчно?

— И е подписано с А. И пише, че и ние сме го наранили. Как да им обясним това?

— Но как да разберем дали Емили е добре? — попита Ариа, като подръпваше роклята си. Хана отбеляза с горчивина, че страничният й цип е все още наполовина свален.

— Може би трябва да отидем до дома й — предположи Спенсър.

— Двамата с Шон можем веднага да отидем — предложи Ариа.

Ченето на Хана увисна.

— Разказала си на Шон за това?

— Не — изкрещя Ариа, опитвайки се да надвика извивките на Наташа Бедингфийлд и изсипващия се дъжд. Хана забеляза, че вече дори светлините на лампите, които осветяваха двора, едва се различават от изсипващия се порой. — Нищо няма да му кажа. Не знам как ще му го обясня, но той няма да разбере.

— Двамата с него ще ходите ли на някой купон след бала? — попита Хана.

Ариа я погледна като обезумяла.

— Нима мислиш, че след всичко това ще хукна по разни купони?

— Е, не, но ако не се беше случило щяхте ли да отидете?

— Хана — Спенсър постави хладната си слаба ръка на рамото й. — Да вървим.

Хана стисна зъби, грабна чаша шампанско от подноса на сервитьорката и я изпразни до дъно. Не можеше да остави нещата така. Това беше невъзможно.

— Вие проверете в къщата на Емили — каза Спенсър на Ариа. — Аз ще продължа да й звъня.

— Какво да правим, ако отидем у Емили и Тоби е с нея? — попита Ариа. — Да го обвиним ли? Имам предвид… ако той наистина е А…

Трите се спогледаха неспокойно. Хана искаше да му срита задника — как е успял да разбере за Кейт? За баща й? За арестите? Как Шон е скъсал с нея и как се е принуждавала да повръща? Как смее да се опитва да я унижи! Но освен това ужасно се страхуваше. Ако Тоби беше А. — ако знаеше, — то значи наистина иска да ги нарани. В това имаше… смисъл.

— Трябва само да се убедим, че Емили е в безопасност — рече Спенсър. — Какво ще кажете, ако не се чуем с нея скоро, да се обадим в полицията и да оставим анонимно предупреждение? Можем да съобщим, че сме видели Тоби да я напада. Не е нужно да затъваме в подробности.

— Ако ченгетата отидат да го търсят, той ще знае, че вината е наша — противопостави се Хана. — Ами ако вземе да им разкаже за Джена? — Тя си се представи в отделението за непълнолетни, облечена в оранжеви дрехи и разговаряща с баща си през стъклена стена.