Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
— На „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“ от Женева?
— Да, чрез различни лица и филиали, разбира се. Когато нашите данъчни власти решили публично да оповестят разкритията си, очаквали да последва потупване по рамото. За голяма тяхна изненада обаче, от горе дошла заповед да спрат разследването и случаят бил прекратен.
— Получили ли са обяснение?
— Не и такова, което човек би дръзнал да сподели на глас — каза Сиймор. — Но е сигурно, че Даунинг Стрийт не желае да подлага на риск големия поток швейцарски инвестиции в Обединеното кралство чрез евентуален публичен скандал с човек, който в Швейцария е смятан за светец покровител на корпоративната социална отговорност.
Картър почука с лулата си по пепелника като с малко чукче и бавно започна да я пълни наново.
— Има ли нещо, което искаш да добавиш, Ейдриън? — попита Габриел.
— „Центрум Секюрити“.
— Какво е това?
— Фирма за корпоративна сигурност със седалище в Цюрих. Преди няколко години известен брой американски фирми, работещи в Швейцария, се оплакаха, че изглежда, са обект на корпоративен шпионаж. Обърнаха се към президентската администрация и поискаха помощ. Оттам тихо прехвърлиха въпроса на мен.
— И какво?
— Открихме, че всички компании, които се оплакват, са били на мушката на „Центрум Секюрити“. Тази фирма не се занимава само с оръжия, бодигардове и стоманени врати. Наред с обичайните охранителни услуги, те извършват и доходна търговия с т.нар. „чуждестранно консултиране“.
— В превод?
— Уреждат сделки между клиентите си и чужди лица, били те корпоративни или правителствени.
— Какъв вид сделки?
— Такива, каквито не се сключват в рамките на закона — каза Картър. — Със сигурност можеш да отгатнеш кой е собственик на „Центрум Секюрити“.
— „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“?
Ейдриън кимна.
— Уреждали ли са някога сделка за компания на име „Кеплер Верк“ от Магдебург?
— „Кеплер“ никога не е попадала в полезрението ни — каза Картър. — Но както знаеш, хиляди международни компании сега въртят бизнес с Иран. Нашите китайски приятели са едни от най-големите нарушители на ембаргото. Те биха работили с всеки, но и германците искат своя пазарен дял. Във времена като тези неохотно си затварят очите за нещо толкова незначително като ядрените амбиции на Иран. Най-малко хиляда и седемстотин германски фирми работят с Иран. Много от тях правят сложно промишлено оборудване. От години молим германците да свият бизнес отношенията си с иранците, но те отказват. Някои от най-близките ни съюзници поддържат близки контакти с Техеран по една-единствена причина. Алчност.
— Каква ирония — вметна Шамрон. — Страната, която ни докара холокоста, търгува охотно с тази, която обещава да ни докара следващия.
Сред четиримата мъже настана неудобна тишина. Наруши я Габриел.
— Въпросът е един — каза той. — Дали Мартин Ландесман изнася секретни материали за иранците през задната врата? Ако е така, трябва да знаем две неща. Какво точно им продава? И как то стига дотам?
— И как предлагаш да разберем? — попита Сиймор.
— Като се внедрим в операциите му.
— Успех! Мартин държи всичко изкъсо.
— Не чак толкова. — Габриел разпръсна снимките от наблюдението на масата. — Предполагам, че я разпознавате.
— Кой не я познава? — потупа снимката с показалец Сиймор. — Но къде са правени тези снимки?
— Пред апартамента на Мартин в Париж. Тя прекара нощта с него.
— Сигурен ли си?
— Искаш ли да видиш още снимки?
— За бога, не! — възкликна Сиймор. — Никак не обичам операции, в които са замесени лични чувства. При тях нещата се оплитат безкрайно.
— Животът е оплетен, Греъм. И точно затова ние с теб все още имаме работа.
— Вероятно. Но ако към това вербуване не се подходи внимателно, няма още дълго да съм в този бизнес. — Сиймор погледна снимката и бавно поклати глава. — Защо Мартин не си е хванал сервитьорка като всеки друг мъж, който изневерява?