Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
Тя подържа бебето, внимателно наклонила шишето, докато Попи не нададе стон от изтощение и главичката й не се килна настрани, а вълнената й шапка не се свлече върху очите й.
— Засега стига — каза сестрата.
Меган издърпа шишето. И тогава то се случи.
Попи се усмихна.
Ъгълчетата на широката й малка уста се извиха нагоре и за няколко поразителни мига тя оголи беззъбите си венци. Усмивка! Усмивка от дъщеря й!
— Видяхте ли? — попита Меган.
— Какво?
— Тя ми се усмихна!
Сестрата смръщи лице.
— Вероятно се е оригнала.
Оригване, рече си Меган. Съчетание от газове и мляко, затворени в стомахче с размера на напръстник. Или физическо съвпадение — гримаса на дискомфорт или изтощение, която наподобява усмивка. Не, на Меган не й се вярваше.
За нея това си беше чиста усмивка.
Глава 17
Рори видя Кат да влиза в залата по карате колкото се може по-тихо и веднага забеляза, че се е постарала да се разкраси.
Високи токчета, червило, специална рокля. Това не беше Кат, която познаваше. Това беше жена, решила да положи допълнителни усилия тази вечер.
Изненада се да я види точно тук. Осъзна, че не му допада решението й да се появи изведнъж в работата му, без да се обади предварително. Но усилията, които беше положила за външния си вид, докоснаха сърцето му и го изпълниха с невероятна нежност.
Над главите на двайсетте деца, обърнати с лице към него, Рори видя как тя се огледа къде да седне. Курсистите му бяха на възраст от пет до петнайсет, боси, в целомъдрени бели екипи и цветни колани, зяпнали го в устата — дори малките, които попиваха всяка негова дума и чакаха да им поговори още за техниките на париране с крака.
— Вътрешното париране — нами-аши на японски — е полезно, когато нападателят се опитва да ви ритне в слабините.
Кат му се усмихна стеснително от дъното на помещението.
О, тя нямаше нужда от високи токчета с тези крака, помисли си Рори. И не се нуждаеше от червило с тези устни. Жена като нея нямаше нужда от специална рокля.
И без всичко това тя си беше красива.
Когато часът свърши и той си взе душ и се преоблече, каза на Кат, че знае един суши ресторант наблизо. Заведението се оказа препълнено, на двете свободни маси имаше табелки за резервация и ги поканиха да се хранят на бара, ако желаят. Обсъдиха го, решиха, че нямат нищо против, и се настаниха срещу готвача с бяла шапка, който се трудеше над лентичките от сурова риба.
— В японските ресторанти ми харесва това, че можеш да вечеряш и сам — сподели той. — Просто можеш да седнеш на бара. Във френските и италианските не е така. Всички гледат на теб като на самотник. В японските ресторанти можеш да се храниш сам и никой няма да ти обърне внимание.
— Е, по-приятно е с компания — вметна Кат. — Дори тук, на бара. По-приятно е, когато си с някого.
Той се усмихна.
— Сигурно.
— Точно това ми липсваше — каза тя и си личеше, че не й е лесно да го изрече. — Да имам някого до себе си.
Поседяха мълчаливо, докато сервитьорката им поднесе соевата супа, зеления чай и лакираната купа със суши.
— Благодаря ти, че си се погрижила за момчето ми.
— Не съм направила нищо особено.
Усещаше присъствието му много близо. Беше забравила колко е едър, колко е солиден. Не приличаше на онези мършави момчета, които срещаше по клубовете.
— Бях много заета. С работата. Със сестра ми и бебето.
— Меган? Родила е?
— Момиченце. Попи. Попи Джуъл.
Лицето му се озари от удоволствие.
— Страхотно! Предай й моите поздрави.
Разбира се. Меган беше негова курсистка преди време.
— Сигурно е много щастлива — каза Рори.
— Ами… малко по-сложно е. Не бих казала, че е щастлива. Не точно.
— Какво има? — Сети се за бившата си съпруга и необяснимите сълзи, след като се роди синът им. — Следродилна депресия или нещо друго? Извинявай, не е моя работа.
— Не, няма нищо. Знам, че харесваш Меган, тя също винаги много те е харесвала. Не съм сигурна къде свършва доброто старо изтощение и къде започва следродилната депресия. Едва ли някой знае.
Тя беше съвсем открита с него — това най-много му допадаше. Зачервена от емоции, пълна с живот. Не като непознатите, разочаровани и студени. Това беше Кат, която познаваше, въпреки червилото, токчетата и специалната рокля. Не можеше да й устои.