Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
— Колко смешно! Човек може да обича едно бебе, без да го познава. Но не и възрастен. Не можеш да обичаш възрастен, ако не го познаваш, нали? Дори не можеш да го харесваш кой знае колко.
— Говориш за нас, нали? — Той се усмихна. — Искаш да кажеш, че не ме познаваш.
Гледаше безизразното й лице. Колко далечни и отчуждени са те, мислеше си. Жените, с които си спал в друго време и на друго място. Няма нищо по-непознато от старите ни любовници. Но имаше нещо, което Меган не разбираше. Между тях още не беше свършило.
— Ами тогава може би е време да започнеш да ме опознаваш — рече той.
— И защо?
— Защото имаме дете и ти си сам-сама.
Тя го изгледа.
— Не съм сама, приятелче. Да не си посмял да го кажеш отново. Не ми трябва съжалението на някакъв сервитьор на четиричасов работен ден. Освен това те познавам достатъчно добре — застаряващ сърфист, който иска да си поиграе на щастливо семейство, защото се е отегчил и преситил от всичко.
— Не съм сърфист. Водолаз съм. И какво? Мислиш, че не чета в теб като в отворена книга?
Меган изсумтя от изненада. Какъв наглец!
— Давай, да те видя!
Кърк скръсти ръце и я премери с очи.
— Най-малкото дете, разглезено от останалите в семейството. Отличничка в училище, взема си изпитите с едно щракане на пръстите. После първият сериозен приятел на малката принцеса й разбива сърцето.
— Среща един тип на някакво парти — продължи тя. — Пийнала си е малко повече — типично за лекарите стажанти. И забременява.
— Среща един тип на парти. Ляга си с него, защото е хубавец.
— Не се заблуждавай. Той просто е на подходящото място в подходящото време.
— Хубаво. Но може би той има в себе си повече живец от всичките темерути в медицинската академия.
— Ти изобщо не ги познаваш.
— След девет месеца — не, те са само осем, нали? — тя се оказва самотна майка в „Хакни“. И познай какво? Малката принцеса открива, че е отхапала повече, отколкото може да сдъвче.
— О, майната ти!
— Не, майната ти на теб!
От съседната стая прозвуча странно пронизително мяукане — тъничко, но постоянно, настойчиво и животинско, като далечен шум от резачка.
Меган и Кърк се спогледаха.
И тогава се сетиха, че бебето им плаче.
— Децата те размекват — обясни Майкъл на Джесика, докато гледаха как Клои се клатушка през стаята като малък пияница. — Осъзнаваш, че не можеш да си позволиш да умреш. Трябва да си до това малко същество, което си създал. Обаче в същото време нищо друго не е в състояние така да те приземи и да те накара да разбереш, че си смъртен, както собственото ти дете. Бъдещето принадлежи на нея, не на теб. И разбираш — за първи път в живота си, — че разполагаш с ограничено време. Животът те държи като заложник. Не можеш да умреш, но знаеш, че един ден ще се случи.
Клои беше с памперс и фланелка. Държеше в юмручето си омазан с конфитюр диск, който вкара в портативен DVD плеър върху дивана. Появи се голям червен автобус, наречен „Бийп“, който лъкатушеше по яркозелени хълмове, мигаше с фарове — неговите клепачи — и се усмихваше с широка шантава усмивка. Зазвуча старата детска песничка „Колелата на автобуса“. Клои започна да се клатушка наляво и надясно.
Джесика си помисли, че това беше най-големият вододел, който разделяше света на две — не на богати и бедни, стари и млади, а на хора с деца и бездетни.
— Танцуват още преди да са проходили — поклати невярващо глава Майкъл, докато наблюдаваше танца на дъщеря си. — Дори още преди да могат да пълзят. Не е ли странно? Танцуването е основен човешки инстинкт. Основен като яденето или спането. Желанието да танцуваш.
Имаше период, в който Джесика не можеше да понася присъствието на Майкъл. Мисълта, че е наранил Наоко и е застрашил щастието на Клои, я вбесяваше. Но дълбоко в себе си Джесика беше простила на девера си, въпреки че не беше нейна работа да му прощава.
Прости му не защото знаеше, че винаги я бе харесвал, нито понеже той явно много се стараеше да оправи отношенията си с Наоко, нито заради нешлифования му чар, който винаги беше на максимум в присъствието на Джесика. Не, тя прости на Майкъл, защото без съмнение бе влюбен в дъщеря си. Мъж, който обича детето си както Майкъл — Клои, не може да бъде лош, нали?
Паоло и Наоко влязоха в стаята, понесли сребърни подноси с малки чаши еспресо и от онези малки твърди италиански бисквити, към които братята бяха пристрастени.