Снежен крах

Усмихва се. Гледа умолително — по същия начин като Роудкил. Сочи подканващо към задницата на колата.

Е, какво толкова, по дяволите. Последния път, когато се закачи за тоя пич, той я закара тъкмо там, закъдето беше тръгнала. Уай Ти се откачва от японската кола, която я теглеше през последния километър, и прикачва харпуна към тлъстия „Олдсмобил“ на Джейсън. И той я сваля от магистралата на булевард „Виктъри“ за Ван Найс — точно както трябва.

Но след два-три километра той рязко завърта кормилото и навлиза със скърцане в паркинга на призрачен търговски център, което не е редно. Точно в момента тук няма други паркирани коли освен един камион с осемнайсет колела с включен мотор. Отстрани на него е изписано: БРАТЯ САЛДУЧИ. ПРЕВОЗ И СКЛАД.

— Хайде — подканва я Джейсън, докато слиза от „Олдсмобила“. — Нямаш време за губене.

— Майната ти, гъз такъв — тросва му се тя, докато прибира харпуна и се оглежда към булеварда за някакво обещаващо движение на запад. Каквото и да си е намислил тоя, то най-вероятно е непрофесионално.

— Млада госпожице — обажда се друг глас, по-възрастен и по-омаен. — Чудесно е, че не харесвате Джейсън. Но вашето приятелче Чичо Енцо има нужда от помощ.

Една врата отзад на камиона се отваря. Там е застанал мъж в черен костюм. Зад него интериорът на камиона е ярко осветен. Халогенната светлина хвърля ярки отблясъци по зализаната му прическа. Дори и с това задно осветление тя познава, че това е човекът със стъкленото око.

— Какво искаш? — пита го тя.

— Това, което искам — казва той — и това, от което имам нужда, са две различни неща. Точно в момента съм на работа, нали разбираш, което означава, че не е важно какво искам. А имам нужда да се качиш в този камион заедно със скейтборда и онзи куфар.

После добавя:

— Ясен ли съм?

Задава въпроса почти реторично, сякаш е приел, че отговорът е „не“.

— Той говори сериозно — обажда се Джейсън, сякаш Уай Ти би се осланяла на мнението му.

— Е, виждаш ли — казва мъжът със стъкленото око.

Уай Ти би трябвало да пътува към франчайза Райските врата на Преподобния Уейн. Ако се издъни с тази доставка, значи ще измами Господ, какъвто може и да има, а може и да няма, но във всеки случай той умее да прощава. Мафията определено съществува и се придържа към доста по-високи критерии за подчинение.

Тя подава нещата си — дъската и алуминиевото куфарче — на мъжа със стъкленото око, после се мята в камиона, пренебрегвайки предложената й ръка. Той се дръпва, вдига дланта си и я оглежда, сякаш проверява дали нещо не е наред с нея. Когато краката й се отлепят от земята, камионът вече е потеглил. Когато затварят вратата зад нея, вече са излезли на булеварда.

— Трябва да направим няколко теста на тая твоя пратка — заявява мъжът със стъкленото око.

— Да ти е хрумнало да ми се представиш? — пита Уай Ти.