Снежен крах

Но не щеш ли, номерът минава. Махат от пътя й огромната изкривена намотка от лента-бръснач, просто ей така, и тя се плъзга вътре, без да забавя ход. И точно тогава разбира, че всичко ще бъде наред. Тези хора тук въртят бизнес като всички други.

Не й се налага да навлиза надълбоко в каньона. Слава Богу. Прави няколко завоя, излиза на открита площадка, заобиколена от дървета, и попада в нещо като лудница на открито.

Или събор на Хаховците, или нещо такова.

Тук има двайсетина-двайсет и пет души. Никой от тях не полага никакви грижи за себе си. Всичките са облечени с дрипави остатъци от нещо, което навремето е било бая прилично облекло. Половин дузина от тях са коленичили на паважа със здраво сключени длани и мърморят на невидими обекти.

Върху задния капак на мъртва кола са тропосали стар компютърен терминал, взет от боклука — само един черен монитор с огромна паяжиноподобна пукнатина, все едно някой е замерил стъклото с канче за кафе. Дебелак с червени тиранти, увиснали около коленете му, плъзга ръце нагоре-надолу по клавиатурата, чука напосоки по клавишите и бръщолеви на глас безсмислици. Двама други са му застанали отзад, надничат през рамото и иззад тялото му и чат-пат се опитват да му се бъркат, но той ги пъди.

Има също и тайфа народ, която пляска с ръце, кълчоти се и пее „Щастливият странник“. И то много сериозно. Уай Ти не е виждала такова детинско ликуване на ничие лице от онзи първи път, когато позволи на Роудкил да я съблече. Но това е друг вид детинско ликуване, което изглежда съвсем не на място по лицата на банда попрехвърлили трийсетака хора с немити коси.

И най-сетне, има един, когото Уай Ти нарича Върховния жрец. Облечен е в лабораторна престилка, някога бяла и с емблемата на някаква компания от Бей Ериа. Заврял се е отзад в едно спряно от движение комби, но щом Уай Ти се появява, той скача и хуква към нея така, че, ще не ще, тя се стресва малко. Но в сравнение с останалите той направо прилича на нормален, здрав, прав малоумен психопат, живеещ по храсталаците.

— Дошла си да вземеш един куфар, нали?

— Дошла съм да взема нещо. Не знам какво е — отвръща тя.

Той отива до една от спрените коли, отключва капака и вади алуминиево куфарче. Съвсем същото като онова, което снощи Скръц-Скръц извади от БМВ-то.

— Ето ти пратката — казва той, докато идва към нея. Тя инстинктивно се отдръпва.

— Разбирам, разбирам — казва той. — Аз съм страховита гад.

Той оставя куфарчето на земята, стъпва върху него и го подритва. То се плъзга по паважа към Уай Ти, като подскача по камъните.

— Няма защо да бързаш да го доставиш — казва той. — Защо не останеш да пийнеш едно? Имаме Куул-Ейд.