Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
— Ако искате нещо да ви се пренесе от точка А до точка Б, защо просто сами не си го закарате там? — пита Уай Ти. — Метнете го в някоя черна лимузина „Линкълн“ и готово.
— Защото в този случай нещото не е точно наше, а що се отнася до хората в точка А и точка Б, ами, не сме точно в най-добри отношения, между нас казано.
— Искате да открадна нещо — заключава Уай Ти.
Мъжът със стъкленото око е оскърбен, наранен.
— Не, не, не. Чуй ме, детенце. Ние сме шибаната Мафия. Ако искаме да откраднем нещо, ние вече знаем как се прави това, нали? За да откраднем нещо, нямаме нужда от помощта на петнайсетгодишни момиченца. Става въпрос по-скоро за операция под прикритие.
— Шпионска работа. Сведения.
— Мда. Шпионска работа — повтаря мъжът. Интонацията му предполага, че се опитва да угоди някому. — И единственият начин тази операция да се задейства е да разполагаме с Куриер, който да ни удари едно рамо.
— Значи всичкото това с Чичо Енцо е било менте — намръщва се Уай Ти. — Вие само се опитвате да си хванете Куриер за другарче.
— Охо, я чуйте това — казва мъжът със стъкленото око, искрено развеселен. — Да бе, вярно, трябва да се изхвърлим докрай, за да впечатлим някаква петнайсетгодишна пикла. Виж какво, хлапе, по света има милион Куриери, които бихме могли да подкупим, за да ни свършат тази работа. Решихме да си ти, отново, защото имаш лична връзка с екипа ни.
— И какво искате от мен?
— Точно онова, което обичайно би направила при това положение — казва мъжът. — Да отидеш в Грифит парк и да вземеш пратката.
— Само това ли?
— Да. И да я доставиш. Но ни направи услуга и мини по Пето шосе, става ли?
— Това не е най-добрият начин…
— Нищо, ти пак мини оттам.
— Добре.
— Хайде — ще те придружим, докато излезеш от тази дупка адова.
Понякога, ако вятърът духа в правилната посока и се намъкнеш във въздушния джоб зад движещ се с бясна скорост камион с осемнайсет колела, дори не ти трябва да се закачаш. Вакуумът, като мощна прахосмукачка, те всмуква. Можеш цял ден да си висиш там. Но ако се издъниш, изведнъж се оказваш сам и безпомощен в лявото платно на магистрала, влачещ подире си конвой от големи камиони. И също толкова зле, ако се поддадеш на неговата мощ, той ще те всмуче направо под калниците, ще станеш на грес и никой няма и да разбере. Това се нарича Вълшебният харпун-прахосмукачка. Той напомня на Уай Ти за развитието на живота й след онази съдбовна нощ на пица-приключението й с Хиро Протагонист.
Харпунът й не може да пропусне целта, когато тя се изстрелва по магистралата за Сан Диего. Дори и най-леката и най-боклучава китайска „икономична кутийка“ от пластмаса и алуминий може да я дръпне здравата. Хората не се ебават с нея. Завоювала си е пространство на платното.
Сега ще си има много работа. Ще трябва да прехвърли голяма част от задачите на Роудкил. А понякога, само за важни бизнес-уговорки, ще трябва да се регистрират в някой мотел някъде — точно както правят истинските бизнесмени. Напоследък Уай Ти се опитва да научи Роудкил да я масажира. Но той никога не стига по-далеч от лопатките й — стигне ли дотам, се изпуска и почва да се прави на Големия мъжкар. Което по някакъв начин е мило, все пак. Пък и дават ли ти, вземай, тъй де.
Това не е най-прекият път до Грифит парк, по никой начин, но това иска от нея Мафията: да вземе шосе 405 чак до Долината, а после да подходи от онази посока — тъкмо посоката, от която обичайно би дошла. Каква параноя ги тресе. Големи професионалисти са.
Отляво се появява летището. Отдясно мярва склада, където онзи мекушавец, нейният партньор, вероятно се е наврял в компютъра си. Лъкатуши из сложните течения на трафика около летище „Хюз“, което сега е частен преден пост на Големия Хонконг на Господин Ли. Продължава покрай летище Санта Моника, което неотдавна бе закупено от Глобалната сигурност на Адмирал Боб. Цепи напряко през Федландия, където майка й всеки ден ходи на работа.
Навремето Федландия се състоеше от Болницата на ветераните и още няколко федерални сгради. Сега се е сгъстила до бъбрековидно бонбонче, увито около шосе 405. Оградена е отвсякъде с бариера — плътна ограда от телена мрежа, зигзаговидна тел, между сградите — купчини отломки и бетонни бариери. Всички сгради във Федландия са огромни и грозни. Около плинтовете им сноват човешки същества с вълнени дрехи в цвят на влажен гранит. Те са мършави и черни под бялото величие на зданията.