Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
— Понякога се чудя кой ли ще ме наследи — казва той. — О, разполагаме с много отлични хора от следващото поколение. Но след това… не знам. Сигурно на всички старци им се струва, че светът свършва.
— Ти имаш милиони от ония типове от Младата Мафия — казва Уай Ти.
— Всички до един предопределени да носят блейзъри и да се ровичкат в бумаги из предградията. Ти не уважаваш особено тези хора, Уай Ти, защото си млада и нахакана. Но и аз не ги уважавам особено, защото съм стар и мъдър.
Излезли от устата на Чичо Енцо, тези думи са доста шокиращи, но Уай Ти не се шокира. Звучат й просто като разумно изказване на нейния разумен приятел и другар, Чичо Енцо.
— Никой от тях никога не би отишъл доброволец, за да му откъсне снаряд крака в джунглата, само за да вбеси дъртия. Липсва им нерв. Те са безжизнени и убити духом.
— Тъжно — казва Уай Ти. Май е по-добре да каже това, отколкото да ги натупа, какъвто беше първият й подтик.
— Е — казва Чичо Енцо. Онова „Е“, с което започва краят на разговорите. — Смятах да ти изпратя рози, но теб това всъщност не би те трогнало, нали?
— О, не бих имала нищо против — отвръща тя и й се струва, че това е прозвучало покъртително слабо.
— Ето нещо по-добро — нали сме другари по оръжие — казва той, отпуска вратовръзката си, откопчава яката, бърка под ризата си и вади изумително евтина стоманена верижка, на която висят две сребърни плочки с печати. — Това са старите медальони на кучетата ми — пояснява той. — От години си ги нося, ей тъй на. Ще ми е приятно ти да ги носиш.
Мъчейки се да накара коленете си да не треперят, тя надява медальоните. Те увисват върху комбинезона й.
— По-добре ги прибери вътре — съветва я Чичо Енцо.
Тя ги пуска на тайното място между гърдите си. Още са топли от Чичо Енцо.
— Благодаря.
— Те са просто за забавление — казва той. — Но ако някога попаднеш в беда и покажеш тези медальони на онзи, който те тормози, тогава нещата вероятно бързо-бързо ще се променят.
— Благодаря, Чичо Енцо.
— Пази се. Дръж се добре с майка си. Тя те обича.
22
Тя излиза от франчулата Нова Сицилия. Навън я причаква някакъв тип. Той се усмихва, не без ирония, и едва маркира поклон — един вид, за да привлече вниманието й. Доста абсурдно, но след като прекара малко време с Чичо Енцо, това определено започва да я кефи. И затова тя не му се изсмива в лицето, примерно, а само извръща поглед с намек да се чупи.
— Уай Ти, имам работа за тебе — казва онзи.
— Заета съм — тросва му се тя. — Имам други пратки за разнасяне.
— Лъжеш като разпрана — заявява той одобрително. — Знаеш ли го онзи гаргойл вътре? Той е свързан с компютъра на РадиКС дори и сега, когато разговаряме. Така че всички ние знаем със сигурност, че сега нямаш работа.
— Обаче не мога да поемам задачи от клиенти — казва Уай Ти. — Разпределят ни централно. Трябва да позвъните на 1–800.
— Божке, ама ти за пълен кретен ли ме мислиш? — възкликва типът.
Уай Ти се спира, обръща се и най-сетне го поглежда. Висок и мършав. Черен костюм, черна коса. И безформено на вид стъклено око.
— Какво е станало с окото ти? — пита тя.
— Пикел, Байон, 1985-а — отговаря той. — Други въпроси?
— Извинявай, пич, само те питах.
— А сега да се върнем към работата. Тъй като не съм си наврял главата в гъза, както май си мислиш ти, знам, че всички Куриери се разпределят централно чрез номер 1–800. Да, ама ние не обичаме номер 1–800 и централното разпределяне. Такива сме си. Обичаме да общуваме очи в очи, по старомодния начин. Както например на маминия рожден ден не се хващам за телефона, за да набера 1-800-ОБАДИ-СЕ-НА-МАМА. Отивам при нея лично и я целувам по бузата, ясно? А сега, в този случай, ни трябваш точно ти.
— Как така?
— Защото много обичаме да си имаме работа с малки наперени мацета, които задават твърде много шибани въпроси. И затова нашият гаргойл вече се е включил към компютъра, използван от „РадиКС“ за разпределяне на Куриерите.
Мъжът със стъкленото око се обръща — върти глава наобратно като бухал — и кимва към гаргойла. Секунда по-късно личният телефон на Уай Ти иззвънява.
— Вдигни го, мамка му — казва той.
— К’во? — казва тя в слушалката.
Компютърен глас й съобщава, че трябва да вземе пратка в Грифит парк и да я отнесе във франчайза „Райските врата на Преподобния Уейн“ във Вай Найс.