Остатъкът от деня
- Автор: Исигуро Кадзуо
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 8498194024
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
Точно в осем и половина откъм двора се чу шум на пристигащи автомобили. Отворих вратата на един шофьор и през рамото му успях да забележа полицаите, които се разпръснаха из целия двор. В следващия момент вече въвеждах двама видни господа, които негова светлост лично посрещна в преддверието и бързо насочи към гостната. Десетина минути по-късно отвън спря още една кола и аз отворих вратата на хер Рибентроп, немския посланик, който бе станал обичаен гост в Дарлингтън Хол. Господарят ми излезе да го посрещне и двамата си размениха съучастнически погледи, преди да потънат в гостната. След броени минути ме повикаха да внеса напитките. Четиримата обсъждаха качествата на различните видове наденички и поне на повърхността атмосферата изглеждаше съвсем дружелюбна.
После заех позиция в преддверието — близо до централната арка на входа, където обикновено стоях, докато траеха подобни важни срещи — и не се наложи да я напусна цели два часа, след което чух звънеца откъм черния вход. Когато отворих, видях един полицай, който съпровождаше мис Кентън и ме помоли да установя самоличността й.
— Просто мерки за сигурност, мис, не сме искали да ви обидим — промърмори полицаят и се изгуби в нощта.
Заключвайки вратата, забелязах, че мис Кентън ме изчаква, и казах:
— Надявам се, че сте прекарали приятно вечерта, мис Кентън.
Тя не отговори, затова, докато прекосявахме тъмната кухня, аз отново се обадих:
— Надявам се, че сте прекарали приятно вечерта, мис Кентън.
— Да, благодаря ви, мистър Стивънс.
— Радвам се да го чуя.
Усетих как зад мен стъпките й изведнъж спряха и тя рече:
— Изобщо ли не ви интересува какво се случи между мен и моя познат тази вечер, мистър Стивънс?
— Не искам да бъда груб, мис Кентън, но действително на мига трябва да се върна горе. Истината е, че в момента в къщата стават събития с глобално значение.
— А кога не стават, мистър Стивънс? Много добре, щом се налага да бързате, само ще ви уведомя, че приех предложението на моя познат.
— Не ви разбрах, мис Кентън?
— Предложението му за женитба.
— А, така ли, мис Кентън? Тогава ще позволите ли да ви изкажа моите поздравления?
— Благодаря, мистър Стивънс. Естествено, с радост ще отработя дните, които ми остават. И все пак, ако успеете да ме освободите по-рано, ще ви бъдем признателни. Моят познат започва новата си работа на Западното крайбрежие след две седмици.
— Ще направя всичко, за да мога във възможно най-кратко време да ви осигуря заместничка, мис Кентън. А сега, ако ме извините, трябва да се връщам горе.
Отново тръгнах, ала още не бях стигнал до вратата към коридора, и мис Кентън ме повика:
— Мистър Стивънс…
Обърнах се. Тя не се беше помествала, затова й се налагаше леко да повиши глас, докато ми говори, и той звучеше някак странно в огромната тъмна и празна кухня.
— Трябва ли да приема — попита, — че след като толкова години съм служила на тази къща, единствените думи, които имате да ми кажете при съобщението за вероятното ми заминаване, са току-що изречените?
— Мис Кентън, поднесох ви най-сърдечните си поздравления. Но отново ви повтарям. Горе се случват събития с глобално значение и аз съм длъжен да се върна на поста си.
— Знаете ли, мистър Стивънс, че вие от самото начало сте били изключително важна фигура за мен и моя познат?
— Така ли, мис Кентън?
— Да, мистър Стивънс. Често се забавляваме, като си разказваме анекдоти за вас. Моят познат например винаги ме кара да му показвам как си щипкате ноздрите, когато си ръсите пипер върху храната. Това му се вижда много смешно.
— Естествено.
— Особено обича да слуша как агитирате персонала. Трябва да ви призная, че доста сполучливо ви имитирам. Казвам само няколко изречения и се заливаме от смях.
— Сигурно, мис Кентън. А сега ви моля да ме извините.
Слязох в преддверието и заех обичайното си място. Не бяха минали и пет минути обаче и мистър Кардинал се появи на прага на библиотеката и ми махна да се приближа.
— Не исках да те безпокоя, Стивънс — прошепна той, — но би ли си направил труда да ми донесеш още малко коняк. Изглежда, че бутилката, която ми бе донесъл, се е свършила.