Мираж [bg]

Статуята беше красиво изваяна от камък, но при все това зловеща на вид. Имах усещането, че всеки момент може да вдигне воала и да тръгне към нас. Беше нетрадиционна и необичайна и вместо да предизвика у мен радостта, която винаги изпитвах, когато я видех, ме накара да се почувствам неспокойна. Може би това беше причината ватийците да са я оставили невредима.

Поех дълбоко дъх и стиснах ръката на Идрис.

— Спокойно — прошепна той в ухото ми. — Всичко ще е наред. Тук съм.

Кимнах и застанах до стълбите към платформата с Идрис плътно зад мен.

— Братя андаланци — заговори един андалански сановник, наведен над подиума. — За мен е чест да приветствам Нейно кралско височество Марам вак Матис сред нас. Неизменното благоволение и щедрост на нашия покровител ни изпълват с признателност, която не може да бъде изразена с думи.

Андаланците останаха тихи и мълчаливи. Откъслечните аплодисменти дойдоха от неколцина ватийци и андаланските махзени, застанали от двете им страни. Наблюдавах с безизразно лице, докато сановникът приключи с речта си и ми направи знак да се кача на подиума.

Шепотът се засили, докато се изкачвах по стълбите, но се смени със злокобна тишина, когато потупах холочетеца пред себе си с показалец, за да отворя записките по речта си.

— Днешният ден бележи едно щастливо събитие — започнах с висок глас. — Първото от много такива, първото откриване на библиотека в Уалили от над десетилетие насам. Символ на безценната сила на знанието и способността ни да продължаваме напред, обединени като един пред лицето на трудностите.