Мираж [bg]

Марам се наведе напред.

— А защо да е нещо особено това?

— Печатите са като даани. Обозначават семейството, наследството и вярата — всички неща, които кушаилците ценят. Човекът, направил този печат, е искал да го цените повече от всичко друго.

— Прекрасно — проточи тя, като го взе обратно. — Майка ми е искала да запомня, че е мразела баща ми.

Опитах се да устоя на желанието си да се засмея.

— Цитатът не означава това.

— Просвети ме тогава.

— Масиния е обичала съпруга си дълбоко. Според мнозина, той принадлежал на по-нисша класа, а тя била тазалжитка. Омъжила се за него тайно. Това е нечувано — дори до днес.

— Еи?

— Това означава, че нейната… Че вашата същност не се определя от мъжете в живота ви, независимо колко силни са те. Живяла сте преди тях и ще продължите да живеете след тях. Не можете да ги оставите да определят жизнения ви път.

Тя се вгледа замислено в печата.

— В края на краищата тя е изчезнала, нали?

Кимнах.

— Видели я още веднъж след това, но по-добре известната теория гласи, че народът на майка й я върнал обратно у дома и след това било невъзможно да я проследят.

Марам се подсмихна.

— А какво гласи по-малко известната?

— Че теслитът, който носела със себе си, разкрил истинската си същност на дух и й предложил да я отведе в небесното си кралство.

Ехидната усмивка стана искрена, копнежна. Печатът беше протъркан, вече изтънял и загладен на места. Явно беше, че го държи у себе си, когато може. Майка й сигурно го беше поръчала и й го беше подарила лично. Родителите решаваха как да изглежда даанът на децата им и предполагах, че с кхитаамите на благородниците е същото.

— Втората ми харесва повече.

— Баба ви може да знае още за печата — казах вместо отговор. — Онова, което аз знам, идва от книгите по история. А вашата баба е кралска особа. Тя със сигурност е определила как да изглежда печатът на майка ви.

Марам не каза нищо, но продължи да се взира упорито в медальона. Искаше ми се да я попитам за какво си мисли, но предполагах, че и без това й е било достатъчно трудно да ме попита за значението на печата. Майка й й беше оставила нещо безценно, не исках да отвличам вниманието й от това. А впоследствие то можеше да послужи за мост между нея и баба й — бил той и нестабилен.

Накрая тя вдигна очи, в които се четеше далечно и леко объркано изражение, и разтърси глава. Не казах нищо, но посочих към чинията й. Тя си сложи пак колието и се върна към ястието.