Абсолютен контрол [bg]

- Един грък - отвърна Катарина. - Бог ли е бил или човек?

Йън затвори вратата и свали халата си.

- Човек. Воин. Пичът, който е повел другите вътре в троянския кон.

Катарина носеше къси панталонки и потник, който разкриваше възхитителните й бицепси. Тя му подаде третата порция добавки. Днес нямаше да има магически преливания. Йън си взе хапчетата и легна на масажната маса. Катарина се съблече, остана гола и започна да го разтрива, като се концентрира върху врата и раменете и размачкваше мускулите със силните си пръсти.

- Защо питаш за Одисей?

- Просто съм любопитен.

Катерина напипа свито на възел дълбоко схващане и го масажира цяла минута. Йън си пое въздух през стиснати зъби. Удоволствието беше напрано мъчително.

- Ти никога не си просто любопитен - каза тя. - Защо си мислиш за троянския кон?

- Ах, Катарина, понякога си чак прекалено умна.

Германката премести длани малко по-ниско, разтри ръцете една по една, после мина на гръдния кош, а след това слязоха още по-надолу. Йън изпъшка. Дланите се движеха експертно, с клинична точност, професионалните движения следваха едно след друго. Той затвори очи и се остави на удоволствието да го погълне. Не мислеше нито за жена, нито за мъж, нито за нещо дори бегло физическо. Мислеше за Одисей. Не за война, а за софтуера, който беше сътворил. Той беше далеч по-секси.

„Одисей“ беше малуер - зловреден софтуер, създаден да поеме контрола върху компютъра независимо от потребителя. Беше го написал да изпълнява три задачи - да следи и да предава всяко натискане на клавиш, да копира и да предава съдържанието на твърдия диск и на всички свързани флаш памети, бекъп дискове или помощни запаметяващи устройства, както и да осигури на Йън пълен контрол върху платформата, така че той да може да се движи из нея на воля, да редактира, да изменя, да копира, да краде или да уврежда неща както намери за добре.

Преди кацането той се затвори в личните си покои и прекара доста време в сърфиране из интернет, за да намери най-възхитителния видеоклип на животно. Изгледа десетки дзен котки, говорещи кученца, танцуващи рибки, смеещи се жирафи и какви ли не още сладурести, гушкави и като цяло очарователни животни.

Разбира се, изгледа и клипа с ленивеца. Ленивецът далеч не беше най-сладкото животинче, но ако се съди по историята на браузъра им, момичетата на Грант доста му се бяха радвали.

Йън бързо откри още три клипа на ленивци, които според него бяха особено неустоими. Неустоим беше ключовата дума в старанията му. Накрая избра един, който смяташе, че момичетата наистина ще харесат най-много.

Капанът беше съвсем прост. В пощите на момичетата щяха да пристигнат имейли, адресирани до Грейс и Джеси и озаглавени „Най-сладкият ленивец на света!“. Щом отвореха имейла, момичетата щяха да видят линк към клипа, който Йън беше подбрал. Успехът на замисъла зависеше от това някое от момичетата да кликне върху линка. Щом го направеше, видеото на ленивеца щеше да се отвори, но прикачен към него и готов да пролази в най-дълбоките и тъмни дебри на компютъра на Грант щеше да бъде „Одисей“ - потаен и лукав като гръцкия воин на древната мъдрост.