Абсолютен контрол [bg]

Автор: Райх Кристофер
Год: 2015
Язык: болгарский
Год: Сиела
ISBN: 9789542817741
Переводчик: Христо Димитров
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Абсолютен контрол [bg]». Краткое содержание книги:

Личният ви животе вече за продан! На едно пусто шосе близо до Остин, Тексас, агентът на ФБР Джо и неговият информатор са разстреляни. Жена му Мери и двете му дъщери остават в неведение какво се е случило, още повече че официалният доклад стоварва вината върху Джо. Но съпругата му усеща, че има нещо гнило в това обяснение. Подозренията ѝ се засилват, когато последното гласово съобщение от Джо се оказва мистериозно изчезнало от нейния телефон. Мери няма избор, освен да започне да рови, но не среща разбиране от колегите на Джо. Скоро тя осъзнава, че неин враг е един от най-могъщите хора на планетата, стоящ зад разработването на свръхтехнологичен компютър, който може да разкрие всичко за всеки. И той няма ни най-малко намерение да позволи истината за смъртта на съпруга ѝ да излезе на бял свят – защото залозите са нищо по-малко от глобална доминация и абсолютен контрол над живота на всеки един жител на планетата. На фона на скандалите с подслушване на държавни глави във Франция и Германия, както и на разкритията, които направиха Едуард Сноудън и Джулиан Асанж, романът „Абсолютен контрол” звучи не само актуално, но и стряскащо реалистично. Майсторът на трилъри Кристофър Райх вече е известен със своите бестселъри, които неотменно намират място в списъка на най-продаваните книги на „Ню Йорк Таймс”.

Перейти на страницу:

- Жената трябва да бъде премахната. Това достатъчно елегантно ли е?

Йън се надигна, мина зад бюрото си и седна отново. През последния половин час беше обмислял нещата от различни гледни точки. Да елиминираш агент на ФБР беше едно - отделен, добре организиран акт, всичките парченца от пъзела бяха наредени по местата си, за да можеш да контролираш евентуалните щети. Но да елиминираш съпругата на агента беше нещо съвсем различно. Смъртта й само дни след убийството на съпруга й нямаше да мине между капките. Въпросите щяха да завалят, историята имаше всички белези да се превърне във вестникарска сензация. Едуард Мейсън владееше голяма мощ, но не държеше лостовете да контролира убийството на цивилен или как ще го отрази пресата.

Имаше и нещо друго. Йън не желаеше да остави две млади момичета сирачета. Знаеше какво е да израснеш без баща. Той не искаше да се отървава от Джоузеф Грант, но накрая нямаше избор. Грант беше твърде упорит и неотстъпчив, а Хол Старк имаше достъп до прекалено много информация. В крайна сметка решението беше колкото негово, толкова и на Ед Мейсън.

- Ами онзи репортер? - попита Йън. - Онзи със снимките. Как се казваше?

- Потър. Танк Потър.

- Да, какво става с г-н Потър и неговия недискретен приятел от патологията...

- Канту.

- Да, господин Канту - кимна Йън и потропа с пръсти по бюрото. - Ето тези двамата са пирони. Чувствай се свободен да размахаш чука си и да ги заковеш.

Бригс се поразведри като куче, изведено да потича.

- Ами снимките?

- Кажи на Къртицата да направи така, че да изчезнат. Смятам, че това е напълно в рамките на уменията му. Нека аз се погрижа за жената.

- Сигурен ли си за това елегантно решение?

Йън се завъртя със стола си и се загледа през прозореца.

- Добре тогава. Ще го направим по твоя начин - съгласи се Бригс, тръгна към вратата, но се спря на прага. - А каква е песента? Май съм я чувал.

Йън вдигна крака на бюрото и запя с глас „Как да се справиш с проблем като Мария?“.

- От филма „Звукът на музиката“ - поясни той.

Бригс се извърна, сякаш му беше станало лошо, и побърза да излезе.

Йън поклати глава. Ясно, че Бригс мразеше „Звукът на музиката“. В него никого не убиваха. Той продължи да пее все по-високо и по-високо, като театралничеше с ръце. „Как сръце да хванеш лунен лъч?“

Имаше отговор.

С ленивци, разбира се.

Танк Потър влезе в редакцията и се отправи директно към кабинета на Ал Солетано.

- Имам доказателство - каза той, като държеше телефона над главата си. - Казах ти, че от това ще излезе материал. Ето го. Доказателство.

Малцината репортери проточиха вратове да надникнат над ръбовете на преградите на работните си места. Някои го повикаха по име, но Танк ги подмина като пътни знаци. Китките му горяха от ожулванията от назъбените ленти на пластмасовите белезници, гърбът го болеше от удара в бъбреците, но най- лошо беше пострадала професионалната му чест.

- Ал! - извика той. - Тук ли си? Излез от заешката си дупка!

Солетано се появи на вратата на кабинета си, понесъл в едната ръка сгънати на руло листове и чаша кафе в другата.

- Какво правиш тук, Потър? - запита той отегчено.

- Бях прав за онази история, за Джо Грант.

- Въобще не искам да те слушам.

- Доказателство - настоя Танк, като размаха телефона си.

- Занеси го някъде другаде. Вече не работиш за този вестник.

- От ФБР крият нещо. Знаех го през цялото време.

- Ти чуваш ли ме?

- Имам снимки, които показват, че Грант и информаторът не са били убити с пистолет. Те директно оборват официалната версия на Бенет.

- Съжалявам, Танк. Не мога да ти помогна.

- Ти чу ли какво казах? Снимки. Доказателство.

- Не, ти чу ли какво казах? Разкарай се.

- Чудесно. Ще ги занеса в „Асошиейтед прес“. И съм сигурен, че в АП ще ги погледнат с радост. И когато го направят, материалът ще е техен.

Солетано се вторачи в него за секунда и кимна с глава към кабинета си.

- Вътре. Сядай. Говори.

Танк влезе и седна.

- Между другото да ти се намира чаша вода? Направо умирам от жажда.

- Гледай ти кой ми се прави на умник - изръмжа Солетано, като го последва и затвори вратата. - Един ден без пиене и си мисли, че заслужава медал.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?