Абсолютен контрол [bg]

- Нищо ми няма, мамо - увери я Грейс с усмивка, като бършеше сълзите си.

- Наистина ли?

- Съвсем.

Джеси сви рамене, въздъхна драматично и само дето не завъртя очи.

- Кажи ни за татко.

- Първо - започна Мери, - няма за какво да се притеснявате.

- Че кой е казал, че сме притеснени?

- Мери си приказките, госпожице! - сопна й се Мери с пламнал поглед. Джеси преглътна и сякаш се смали с два-три сантиметра. Мери си пое дъх и заговори спокойно: - След като баща ви беше убит, имах някои въпроси какво точно се е случило. Г-н Потър също имаше някои въпроси, но той и аз няма да говорим повече за това. Това е нещо, което само аз мога да разреша.

Джеси си дръпна стол и седна.

- Какво смяташ, че е станало? - попита тя кротко и без сърдене.

- Не съм сигурна. Но просто...

- Те откараха ли татко във Вирджиния?

- Да.

Мери разказа за разговора си с Едуард Мейсън, като подчерта думите му за героизма на баща им. Тя не се съмняваше, че Джо е действал като герой, точните обстоятелства около смъртта му нямаха отношение към това. Въпреки това усещаше, че не е искрена.

- Звучи ми като пълна глупост - каза Джеси.

- Без такива приказки, госпожице.

- Или какво?

Мери се приведе напред и я потупа по крака.

- Или ще ти измия устата със сапун.

- Гадост - отврати се Грейс. - Сапунът има вкус на ако.

Мери се усмихна и дори Джеси се разсмя.

- И какво ще правиш? - попита Грейс.

- Господин Мейсън ми каза, че баща ви е работил по много важен случай за безопасността на страната. Каза, че скоро ще разберем всички подробности. Баща ви ще получи похвала от президента.

- Леле! - възкликна Грейс с грейнало лице. - Това е страхотно!

Джеси обаче сви устни, сякаш беше сдъвкала лимонова кора.

- Ти вярваш ли му?

Мери погледна по-голямата си дъщеря. Косата й падаше в лицето, а очите й направо я пробиваха като лазер. Проблемът беше, че Джеси е твърде умна. Тя никога не приемаше нещо за чиста истина, докато сама не се убедеше. Беше платила висока цена за цинизма си - беше чула твърде много лекарски обещания, беше видяла твърде много лекарства, които нямаха никакъв ефект, и беше седяла край леглото на сестра си твърде много дни. Животът я беше научил да вярва на делата, а не на думите.

- Може би - отвърна най-накрая Мери. Това беше най- близко до истинските й чувства, доколкото можеше да ги разкрие пред децата.

Отговорът удовлетвори Джеси. Тя кимна и гримасата й изчезна. Беше по-безопасно да се отнасяш към света с недоверие и Мери осъзна, че за момента и тя споделя това мрачно усещане.

- Ще направя вечеря - каза тя, като стана и потри ръце. Умирам от глад.

- Панирани пилешки филенца - поръча Грейс. - С пържени картофки и горчица.