Мадмоазел Коко и ароматът на любовта
- Автор: Марли Мишел
- Серия: Музи #8
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543573950
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Мадмоазел Коко и ароматът на любовта». Краткое содержание книги:
Габриел отново потъна в мислите си. Вече не тъгуваше за Бой, а се бореше със засилващите се чувства към Дмитрий Павлович Романов. Доскоро вярваше, че си е заслужила правото да преживее едно еротично приключение, което няма нищо общо с любовта. Връзка, каквато всеки мъж има поне веднъж в живота си, празник за сетивата, който не докосва душата. При Стравински търсеше точно това и го намери. Ала не очакваше новият ѝ любовник да се окаже толкова достоен за любов, така безупречен. Не очакваше да изпита това силно привличане, излизащо далеч извън красивото му, атлетично тяло. Всъщност отдавна вече не искаше само секс и компания. Искаше от Дмитрий много повече. Вече не беше наивното, мечтателно момиченце, влюбено в принц.
Нощта беше топла, но въпреки това Габриел затвори вратата към терасата.
На следващата сутрин тя седна в колата и Дмитрий потегли по стария римски път към Авиньон. Габриел не обръщаше внимание на прекрасния пейзаж, който прелиташе покрай нея. Заета единствено със себе си, забеляза кратката отбивка до Пон дю Гар едва когато автомобилът спря пред известния римски виадукт. Слязоха, разходиха се край реката, хвърляха камъчета във водата и наблюдаваха разширяващите се кръгове.
— Тази прекрасна миризма се усеща в Прованс само през пролетта, не и когато стане горещо — рече Дмитрий.
Габриел смръщи носле и кимна.
— Твоята тоалетна вода е много специална, защото ароматът е бистър. Това е отличителна черта на „Шанел №5“, както на някогашния букет. Идва от белите нощи в Петроград. — Той сведе глава и след кратко колебание добави тихо: — Иска ми се да можех да ти покажа родината си.
— И аз бих искала да я видя. — Тъкмо бе преодоляла болката в сърцето си и не искаше да я предаде на Дмитрий, затова смени темата: — Мосю Бо ми разказа, че за композицията е използвал определен вид жасмин, който расте само в Южна Франция, никъде другаде по света.
Дмитрий я погледна.
— Затова „Шанел №5“ е много скъп.
— Не ме е грижа за цената.
Заради скъпите аромати и синтетичните съставки производствените разходи ще са необикновено високи — тя го знаеше, но не се притесняваше. Ернест Бо изрично ѝ бе посочил този факт, ала тя можеше да си позволи да поглези най-добрите си клиентки. Така или иначе ставаше въпрос за еднократен разход и за добра реклама на модната къща „Шанел“.
— Ти си най-необикновената жена, която някога съм срещал.
С интимен жест Дмитрий приглади един кичур зад ухото ѝ.
— Аз съм едно най-обикновено момиче от Оверн.
Отговорът дойде автоматично и неизбежно събуди отново желанието ѝ да отведе Дмитрий в миналото си.
Въпреки всичко беше много по-ведра, отколкото през първата част от пътуването им. В Авиньон наеха стая и романтичния хотел „Европа“, разположен в разкошна сграда от XVIII век с възхитителен вътрешен двор и фонтан. Подобно на другите туристи, и те обиколиха старите градски стени, а после разгледаха папския дворец. По обратния път се отбиха на пазара пред кметството и разгледаха площад „ЛʼОрлож“, въпреки че Габриел усещаше болки в краката.
— През последните дни ходих твърде много по стар паваж, обувките ми не са пригодени за такава настилка — рече тя, след като критично огледа токовете си. — Май ще се наложи да създам по-удобни обувки.
— Хайде да влезем в някое кафене и да си починем на чаша вино.
На площада с красиви сгради от XVI-XVIII век тъкмо палеха първите фенери. Лампите светеха като златни точки върху пурпурно виолетова основа. Местните хора се връщаха от работа или сядаха да изпият аперитива си в някое кафене. Малкото туристи, посещаващи града по това време, също седяха по кафенетата или се възхищаваха на камбанарията, кметството и операта. Пред украсения с колони театър се бе събрала група млади музиканти: акордеонист, цигулар и кларинетист. Скоро прозвучаха и първите акорди на старата народна песен „Sur le pont dʼAvignon“ и Коко съвсем естествено затананика мелодията.
Дмитрий слушаше текста:
Засмя се и отбеляза:
— Знаеш ли какво искам да направя? Искам да танцувам с теб на Авиньонския мост.
Коко хвърли демонстративно поглед към краката си и подхвърли шеговито: