Мадмоазел Коко и ароматът на любовта
- Автор: Марли Мишел
- Серия: Музи #8
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543573950
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Мадмоазел Коко и ароматът на любовта». Краткое содержание книги:
— Нима ми казвате, че Романови може да си върнат короната?
— Носят се разни слухове. Нищо чудно Дмитрий Павлович да стане новият цар — и тогава ще е длъжен да се подчини на строгите закони на царското семейство. При тези обстоятелства брак с Коко Шанел е изключен. — Дягилев извади кърпичката на покойната княгиня и зарови нос в меката батиста. — Honi soit qui mal у pense — цитира и си прибра талисмана. — Срам за онзи, който мисли зло.
„Само не още един обществено необходим брак — помисли си Мися. — Коко няма да понесе повторно да изпадне в положение, както след женитбата на Бой Кейпъл.“ Налагаше се да ѝ се обади спешно и да е до нея, за да я утешава в случай на нужда. После се сети друго:
— Да, но бащата на великия княз Дмитрий е сключил втори брак с жена, която е обичал, макар да не му е равна по обществено положение. Знае се, че е била от нисшето съсловие.
— И какво спечели Павел Александрович от този брак? Изпратиха го в изгнание, а когато след години му позволиха да се върне от Париж, не можа да се порадва на родината. Избухна революцията и болшевиките го разстреляха. Същото се случи с полубрата на Дмитрий и с още много членове на царското семейство. Не, наистина не знам дали е добре за Коко да бъде метреса на бъдещия цар…
Дягилев млъкна внезапно и се загледа смаян към другия край на дългата маса.
С чиния в едната ръка и прибори в другата, Сергей Судейкин мина покрай общите им приятели и се хвърли към импресариото.
— Спасете ме, господарю! — провикна се театрално той. Сътрапезниците избухнаха в дружен смях.
Мися познаваше художника също толкова добре, колкото другите, които през последните години подкрепяха „Руския балет“ или участваха в спектаклите. Сергей Судейкин бе взел участие още в първото представление преди осем години като художник на декорите. Подобно на много свои сънародници, той бе успял да избяга от революцията през Крим. След пристигането си в Париж миналата година Судейкин и жена му съвсем естествено бяха потърсили убежище при Дягилев — подобно на Олга Пикасо, Вера Судейкина беше участвала в балета на импресариото.
— Стравински най-нахално грабна котлета от чинията ми и го изяде — съобщи задъхан Судейкин. — Просто така. За мен не остана нищо!
Говореше сърдито като малко момче, лишено от любимата си играчка.
— Явно не е устоял на миризмата на печено месо — отвърна през смях Мися. Не беше в състояние да скрие колко ѝ е смешно. Тя погледна бегло към Стравински, който се бе навел над чинията си и изглеждаше много по-доволен отпреди, когато похапваше сурови картофи и домати.
— Каза, че искал да учуди стомаха си — изхленчи Судейкин.
— Каква изненада! — Мися избухна в луд смях.
Дягилев мълчеше и замислено се взираше към другия край на масата. Мястото до Стравински беше свободно. Мися забеляза как погледът на приятеля ѝ обходи гостите. Всички бяха в най-добро настроение, приказваха си и ядяха. Дягилев спря очи върху Вера, седнала през няколко стола от съпруга си и Стравински. Тя твърдеше упорито, че баща ѝ бил чилиец, но повечето ѝ приятели знаеха друго: Едуард Босе бе дошъл в Санкт Петербург от Прибалтика. Е, тя поне наистина изглеждаше като расова южноамериканка и въпреки несъразмерно големия си нос беше красавица. Във всеки случай имаше тъмна кожа като Коко Шанел.
— Моля да ме извините за момент — пошепна Дягилев на дамата си и нагласи монокъла на окото си. — Ще помоля Вера да гледа на карти на Стравински. Ако му предскаже прекрасно бъдеще, навярно ще успее да го изтръгне от това самоубийствено настроение и ще го направи малко по-общителен. — Той отмести стола си и каза на Сергей Судейкин: — Седнете тук, скъпи приятелю, и си поръчайте, каквото желаете. Така ще окажете голяма услуга на музиката.
Мися го проследи с поглед, изпълнен с възхищение. Каква добра идея! Мина ѝ през ума, че има какво да научи от Дягилев за ролята на сватовница. С най-очарователната си усмивка се обърна към сценографа, заел мястото до нея:
— Какво желаете да хапнете? Ако обичате риба, препоръчвам ви ципура…
Единадесета глава
Излязоха от лабораторията и Габриел прегърна Дмитрий. Седнаха в колата и тя го целуна. Влязоха в бара на хотел „Карлтон“ на булевард „Кроазет“ и тя поръча шампанско. Изпитваше желание да запее заедно с тъмнокожата изпълнителка на джазови парчета.
В последния момент Дмитрий успя да предотврати тази част от непринудено излаганата ѝ на показ радост — просто метна опиянената Габриел на рамо и я отнесе в автомобила.