![Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/3/kantata-za-lejbovic-a-canticle-for-leibowitz-bg-download.jpg)
Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Неохрон
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Послушниците се засмяха. Абатът бързо скочи на крака.
— Брат Армбрустър, аз ви предупреждавах. Вие сте отстранен от общата маса, докато не се поправите. Чакайте ме в параклиса на Богородица.
Библиотекарят отново се поклони и се изниза тихо от библиотеката; осанката му бе смирена, но очите тържествуваха. Абатът промърмори извинение, но погледът на дона бе станал изведнъж студен.
— В заключение — каза той — накратко за това, което светът може, според мен, да очаква от започващата интелектуална революция. — Очите му заблестяха, той огледа всички и безразличието в гласа му се смени със страст. — Нашият цар е невежеството. След гибелта на империята на разума то единствено управлява хората. Династията му управлява векове. Правото му да заема трона днес се счита законно — древните мъдреци го утвърдиха. Те не направиха нищо, за да го изхвърлят от трона. Утре ще управлява друг цар. Хората на знанията, на науката ще стоят зад трона му и Вселената ще узнае могъществото му. Неговото име е Истина. Неговата власт ще се разпространи върху цялата земя. И човешката власт над земята ще бъде възстановена. След сто години хората вече ще летят по небето с метални птици. Метални екипажи ще се движат по улиците, павирани с камъни, изработени от човешките ръце. Ще бъдат построени тридесететажни къщи, кораби, плуващи под водата, машини, изпълняващи всякаква работа.
— И как ще стане това? — той спря и понижи глас. — Опасявам се, че по такъв начин, по какъвто стават всички промени. Съжалявам, че е така. Това ще стане с помощта на насилието и преврата, с огън и неистовство, защото никакви промени не стават спокойно. — Огледа се, като чу неясно мърморене от страната на седящите в залата. — Така ще бъде… независимо искаме ли го или не.
Но защо точно така?
Царят е невежеството. За много неговото отричане няма да донесе изгода. Много се обогатиха с помощта на неговата тъмна власт. Те са негови придворни и от негово име лъжат и управляват, обогатяват се и съхраняват властта си. Те се страхуват даже от грамотността, защото писаното слово става канал за връзка, който помага на враговете им да се обединят. Тяхното оръжие е остро наточено и те добре го владеят. Те ще настояват за война с целия свят, ако бъдат засегнати личните им интереси и насилието ще продължи докато не остане и прашинка от общественото устройство, съществуващо днес и не възникне ново общество. Много съжалявам, но именно така си го представям.
От тези думи сякаш пелена от мрак обгърна залата. Надеждите на дом Пауло увяхнаха. Възгледите на учения за бъдещето изглеждаха пророчески: дом Тадео добре познаваше милитаристките стремежи на своя монарх. Той имаше избор: да ги одобри или не, или да ги разглежда като ред от необходими явления, като потоп, засуха или ураган.
Очевидно ги е възприел като неизбежни, щом се въздържа от морална оценка. Нека бъдат и кръв, и желязо, и плач…
„Как може такъв човек да устои на собствената си съвест, да се отклонява от отговорност… и то с такава лекота!“ — чудеше се абатът.
Но после в съзнанието му възникнаха думите: „Затова Господ нареди на мъдреците от това време да намерят начин, чрез който целият свят да може да бъде унищожен…“
А още им беше заповядал да разберат, как могат да го запазят и както винаги им беше дал право на избор. И вероятно те бяха направили същия избор като дом Тадео: да си измият ръцете пред тълпата, да я наблюдават и нека се разпъват на кръст един друг.
И те разпъвали, така или иначе. Без да гледат звания. Винаги някой трябва да бъде прикован към кръста с гвоздеи и да виси на него, и ако паднеш от него, те ще те стъпчат…
Внезапно стана тихо — ученият замълча.
Абатът, присвил очи, огледа залата. Половината от общността се пулеше към вратата. Отначало той не можа да разгледа нищо.
— Какво става? — тихо попита Голт.
— Старец с брада и наметка — пошепна Голт. — Той прилича на… О, не, не може да бъде…
Дом Пауло стана и се приближи напред, като внимателно се вглеждаше в смътните очертания на фигурата. След това ласкаво извика:
— Бенеамин?!
Фигурата помръдна. Старецът още по-плътно загърна раменете си с наметката и накуцвайки, бавно излезе на светлото. Като спря отново, той започна да оглежда залата и да си мърмори под носа; после очите му откриха учения на катедрата.
Накуцвайки с болния си крак, старото привидение се запъти към катедрата, без да изпуска от погледа си човека зад нея. Дом Тадео отначало изглеждаше объркан. Но никой не помръдна и не произнесе звук и той забележимо побледня, когато грохналото видение се приближи плътно до него. Лицето на брадатия старец грееше със свирепа надежда и непреодолима страст, която гореше в него по-неистово, отколкото жизнените му сили, отдавна принадлежащи на смъртта.