Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Той дойде при нас миналата вечер и беше на „ковчега“ е мен в продължение на два или три часа, преди да го напусна. Страхувам се, Вах-та… страхувам се, че и той ще дойде за скалпове, също както баща ми и нещастният Хари!
— А защо да не дойде? Чингачгук червен воин… напълно червен — скалпове правят чест за него — той сигурно вземе.
— Тогава — каза Хети живо — и той ще бъде толкова лош, колкото другите. Бог няма да прости на никой червенокож онова, което не прощава на белия.
— Не вярно — отвърна делауерската девойка разгорещено и почти развълнувано, — не вярно, казвам ти! Маниту се усмихва и доволен, когато види млад воин да се завръща от пътеката на войната с два, десет, сто скалпа на прът! Бащата на Чингачгук взима скалп, всички стари вождове взимат скалп и Чингачгук ще взима толкова скалп, колкото може носи.
— Тогава, Вах-та, неговите сънища през нощта трябва да са ужасни! Никой не може да бъде жесток и да се надява, че ще му се прости.
— Не жесток — всичко простено! — отвърна Вах-та!-вах, като удряше с малкия си крак по каменистия бряг и тръскаше глава, за да докаже как напълно женственото чувство в един от своите аспекти взимаше връх над женственото чувство в друг аспект. — Казвам ти, Змия храбър; този път той отиде дома с четири скалпа.
— Нима това го е довело тук? Нима той е изминал целия този път през планини и долини, реки и езера, за да мъчи подобните си и да върши такива злини?
Този въпрос изведнъж усмири избухналия гняв на полуобидената индианска красавица. Той победи напълно предразсъдъците на възпитанието и отправи всичките й мисли в по-нежна и по-женствена насока. Най-напред тя се огледа подозрително, сякаш се страхуваше да не ги подслушва някой, после хитро се вгледа в лицето на внимателната си събеседничка, а накрая след всички тия прояви на моминско кокетство и женски чувства девойката скри лице в двете си ръце и започна да се смее толкова звънко и мелодично, че смехът й би могъл да се нарече горска песен.
Но страхът, че могат да я открият, бързо постави край на тази наивна проява на чувства и като смъкна ръцете си, това изградено от пориви същество отново се вгледа хитро в лицето на събеседничката си, като че ли се питаше доколко може да повери своята тайна на една непозната.
Макар Хети далеч да не беше красива като сестра си, мнозина смятаха нейното лице за по-привлекателно. То изразяваше цялата искреност на нейния характер и върху него липсваха всякакви неприятни физически белези, които така често придружават душевната недъгавост. Наистина привикналият да я наблюдава от по-близо би открил понякога известни доказателства за нейното слабоумие в израза на нейните блуждаещи очи, но при незлобивостта на девойката тези признаци възбуждаха повече симпатия, отколкото други чувства. Всичко това оказа въздействие върху младата индианка и в порив на нежност тя прегърна Хети и я притисна към себе си с истинска топла обич.
— Ти добра! — прошепна младата индианка. — Знам, ти добра; много време мина, откакто Вах-та!-вах имаше приятелка — сестра — която да говори на сърцето й. Ти приятелка на Вах-та!-вах! Не казвам ли истина?
— Никога не съм имала приятелка — отговори Хети, като отвърна с неподправена сериозност на топлата прегръдка. — Имам сестра, но не приятелка. Джудит ме обича и аз обичам Джудит, това е нещо естествено; бих се радвала обаче да имам приятелка! Ще бъда твоя приятелка с цялото си сърце. Харесвам гласа ти, усмивката ти и начина, по който мислиш за всичко освен за скалповете…
— Аз не мисля повече за това… не гово̀ри повече за скалп! — прекъсна я ласкаво Вах-та!-вах. — Ти бледолика, аз червенокожа; имаме различни навици. Ловец и Чингачгук големи приятели, а не от един цвят; Вах-та!-вах и… как името, хубава бледолика?
— Наричат ме Хети, макар че всъщност съм кръстена Естер.
— Какво от това? Не зло, не добро. Няма нужда второ име. За делауерка не добро да знае много — да знае повече, отколкото понякога някой воин, това голям срам; мое име Вах-та!-вах. Ти наричаш мен Вах-та, аз тебе — Хети.
След като завършиха тъй за свое взаимно задоволство предварителните преговори, двете девойки започнаха разговор за различните си надежди и планове. Хети запозна своята нова приятелка още по-подробно с намеренията си относно своя баща. А Вах-та!-вах бе готова да издаде своите собствени чувства и надежди по отношение на младия воин от племето си, дори на човек, който би проявил и най-малката склонност да полюбопитства за това. Тъй или иначе, и от двете страни се каза достатъчно, за да позволи на всяка от девойките да долови голяма част от намеренията на другата, но остана и още доста неизречено, за да даде повод на редица въпроси и отговори, с които разговорът се приближи към своя край. Като по-разумна, Вах-та!-вах започна първа с въпросите. Тя обви ръка около кръста на Хети, наведе глава, за да се вгледа шеговито в лицето й и засмивайки се, сякаш онова, което възнамеряваше да каже, можеше да бъде прочетено по изражението на лицето й, произнесе още по-искрено: