Ръкописът Q
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:
И докато се бореше със себе си, внезапно изпита чувство на съвършена яснота.
„Онзи, който влезе, може да види Светлината.“
В същия момент осъзна какво точно означава фразата. Напътствието, което бе търсил. То не бе споменато в пергамента; то се отнасяше до самата светлина. Истинска светлина, която да унищожи мрака и да разпръсне страховете. Светлина в най-осезаемата й форма, дори и за един манихей.
Всичко, което трябваше да направи, бе да потърси източника й.
Сърцето му се поуспокои, въздухът отново стана поносим за дишане, мисълта за новата възможност прогони нахлулата паника. Като си помисли отново за последните петнайсет минути, той разбра, че източникът не може да е в нито една от килиите; беше ги разгледал много добре, за да пропусне нещо толкова очевидно.
Така ли беше всъщност? Внезапно му дойде наум, че може би светлината, която търси, се нуждае от пълен мрак, за да се покаже. Всякаква сянка само би объркала манихейската представа за светлината и мрака като абсолютни противоположности. Фенерът бе развалил тази чистота.
И като в акт на манихейска вяра той го изключи.
Трябваха няколко минути, за да привикнат очите му. Странно как, но в непрогледния мрак постепенно го обхващаше чувство за удобство, тялото му бе някак по-неопределено, невидимо, по-скоро част от камъка, а не нещо противоречащо му. След като вече не бе ограничен от кръга светлина, той можеше да потъне в черния мрак, сигурен в прегръдката му — растящо уважение към изтънчения афинитет на манихеите към двете противоположни царства.
Когато се появи първата светлинна, той реши, че очите му правят номера, не заради самата светлина, а заради разположението й. По таваните на двата коридора бавно се появиха тънки бели линии, паяжинообразни черти на равни интервали, като че ли стотици паяци бяха решили да правят странна дълга мрежа. В жълтеникавата светлина на фенера те не можеха да бъдат забелязани, но сега издаваха някакъв първичен светлик на фона на черната повърхност. Той се отправи към първата и прокара ръка по тавана; светлината очерта формите на ръката му. Той събра пръсти към насрещната стена, като очакваше да улови светлината. Вместо това лъчът изчезна и той с изненада видя, че светлината блести по кокалчетата му. Поразен, Пиърс се обърна към „вътрешния двор“, оформен от голямото парче скала. Светлината се излъчваше оттам.
Той прокара пръсти по горния ръб на камъка и откри, че в него има малки дупчици. Всеки път, когато покриваше някоя, изчезваше някоя от светлинките, а когато махнеше ръката си, се появяваше пак. Не беше обръщал внимание на гигантското парче скала в центъра на четирите коридора; сега забрави всичко друго. Запали фенера, започна да оглежда шуплестия камък и откри нещо още по-любопитно.
Издялани в скалата личаха гръцки букви, скрити под дебел слой прах. Като изтри мърсотията, видя надписа — стих от Библията. За одеждата на свещеника. Бронята на Бог. Както стъпалата, които бе открил по манастирската стена, така и буквите бяха издълбани така хитро, че на практика се сливаха с контурите на скалата. Сърцето му отново се разтупка. Няколко стъпки по-натам — нов стих. Този беше от Стария завет. Обиколи и четирите страни, но така и не намери никакъв намек за евангелист Лука.
Изведнъж се сети колко е глупав, за малко не се удари по главата. Стиховете на Лука, разбира се, не бяха написани явно. Тук също нещо беше скрито в текста. Като се водеше от „Съвършена светлина“, той отново прегледа стиховете, този път внимателно вглеждайки се за акростих. В края на втората стена стигна до букви, скрити в един пасаж от Апокалипсиса — хитроумната хватка не му избегна. Още веднъж прочете гръцкия надпис отдолу нагоре:
Отдръпна се и огледа мястото около стиха. Повърхността на скалата приличаше на миниатюрен планински хребет, пукнатините изглеждаха като реки и поточета, пресичащи стените му. Вдигна високо фенера и се опита да открие в отворите някакъв механизъм, но нямаше нищо. „Нито път през, нито път отгоре.“ Пресен спомен. Почти безцелно прокара пръсти над надписа, като въобще не очакваше нищо. Обърна специално внимание на думата „Светлина“, като натискаше всяка буква, като че ли те по някакъв чудноват начин можеха да го преведат през дебелата стена.