Кралят на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-437-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на тръните». Краткое содержание книги:
Момчето, което иска да бъде крал, вече е седнало на трона.
Едва деветгодишен, принц Хонорий Йорг Анкрат се е заклел да отмъсти за смъртта на майка си и брат си и да накаже баща си, задето не го е сторил той. На петнайсет тази клетва вече е почти изпълнена. Сега е на осемнайсет… и трябва с меч да удържи онова, което е взел с жестокост и коварство.
Крал Йорг е човек преследван — от призрака на малко момче, от тайнствена медна кутийка, от страстта си по една жена, която язди с врага му. Тормозен от кошмари за зверствата, които е извършил сам, и за другите, които е понесъл като дете, той е изпълнен с гняв.
И сякаш този гняв не стига, сякаш жаждата за мъст не го изяжда отвътре, двайсетхилядна армия е тръгнала към портите на замъка му. Врагът е много по-силен от него. Йорг знае, че това е битка, която не може да спечели честно. Ала в тъмно подземие Йорг е открил неща древни и отдавна изгубени. Някои биха ги нарекли магия. Йорг не е сигурен. Знае само, че би могъл да използва тайните им в предстоящата битка — да ги използва по ужасен начин…
Междувременно армията на принца беше обградила замъка, стрелци бяха заели позиции по височините, обсадните машини се придвижваха по местата си. Колкото до моята войска, онази, която бях оставил в замъка, тя се бе прибрала зад стените въпреки теснотията. Нямаха никакъв шанс в битка на открито.
Виждах отделения лъкометци да се спускат в дълги колони, вероятно пратени на изток да ни пресрещнат в светлината на неочакваната ни победа. Явно принцът се учеше бързо. Очакваше второ действие от моя страна. И този път щеше да се отнесе сериозно към моите триста.
— Няма бърза работа — отбеляза Макин до мен.
— Първо ще отслаби крепостните стени и ще прореди редиците ни — каза Кодин.
— Нищо не му пречи да си клечи пред стените, поне докато не завали големият сняг — добави Хобс. — Завали ли обаче, ще иска да е вътре. Да изкара зимата до огнището. А дойде ли пролетта, ще тръгне към проходите.
— Да, но той иска да влезе в замъка още днес — казах им. — Най-късно утре. Ще мине през предната порта.
— Защо? — попита Кодин, не за да спори, а за да разбере.
— Защо да съсипва един хубав замък? — казах аз. — Хвърля цялата си сила в мащабна атака. Врагът се предава. Победителят проявява милост и вече има нова крепост на свое разположение, нов гарнизон и една разбита порта за поправяне. Точно като мен, и той не обича половинчатите работи. Влизаш ударно и вземаш своето, точка.
— Милост? — попита Макин. — Смяташ, че пословичната стрелянска милост е оцеляла, след като размазахме хората им на кайма?
— Може и да не е оцеляла — казах с мрачна усмивка, — но и аз не съм от милостивите. Този път, стари приятелю, никой няма да се измъкне жив, гарантирам ти.
— Червения Йорг. — Макин се удари по гърдите, както го беше направил във форта на Ремажен преди години.
— Червен ден — казах аз. Топнах два пръста в останките от нещо, което само допреди час-два е било живо и здраво, теглих червена черта по лявата си буза, после и по дясната.
Докато се спускахме по долината, току поглаждах медната кутийка, която висеше в кожена кесия на кръста ми. През целия ден бях оставил Сагеус да наднича във въображението ми, в онези мигове на унес, сън наяве, които беше по силите му да надуши. Собствените ми източници — шпионска мрежа, която не можеше да се сравнява с добре организираните и опитни мрежи на повечето от Стоте, — твърдяха, че принцът на Стрела има втора армия, много по-малка от тази пред портите ми, която е тръгнала към Анкрат и Висок замък, вероятно като един вид гаранция, че баща ми ще кротува. Нямаше причина Сагеус да дебне в сънищата ми, освен ако не беше преминал на страната на Стрела, тоест на най-силния играч след промяната в баланса на силите, и не служеше като съветник на принца. Разбира се, Сагеус целеше да диктува решенията му, а не да дава съвети.
От друга страна, не беше изключено Сагеус още да броди из Висок замък. Може би се опитваше да разбере плановете ми, за да ги продаде на Стрела и да купи независимост за Анкрат от името на баща ми. Така или иначе, аз нямаше да му дам нищо.
Улових нишката, която търсех, и подръпнах спомена. Предварително замислените планове, които бях складирал в кутията, винаги изплуваха като внезапно вдъхновение, като мигове на интелектуален екстаз, когато разнопосочни и видимо несъвместими факти изведнъж се подреждаха в смислена мозайка. Подръпнах нишката на плановете си, но този път нещо се обърка. Този път, макар да внимавах много, кутията се открехна, на косъм само, и с вътрешния си взор видях тъмна светлина да се процежда като кръв изпод капака ѝ. Затворих я рязко и силно, с трясък.
В първия миг не стана нищо особено и си отдъхнах.
А после споменът ме повдигна.
— Здравей, Йорг — казва тя и красноречието ме изоставя.
— Здравей, Катерин.
Стоим сред гробовете, от двете страни на каменното момиче и каменното куче, повей на вятъра завихря отронени цветове като розов сняг, а аз се сещам за един стъклен купол, който съм счупил отдавна, и се чудя как ще се слегне всичко това.
— Не бива да идваш тук сама — казвам. — Чувал съм, че в тези гори имало разбойници.
— Ти ми счупи вазата — казва тя и аз съм доволен, че не само моето красноречие е пострадало.
Катерин вдига пръсти към мястото, където я бях ударил, вазата се беше пръснала на парченца, а тя беше паднала на пода в несвяст.