Кралят на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-437-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на тръните». Краткое содержание книги:
Момчето, което иска да бъде крал, вече е седнало на трона.
Едва деветгодишен, принц Хонорий Йорг Анкрат се е заклел да отмъсти за смъртта на майка си и брат си и да накаже баща си, задето не го е сторил той. На петнайсет тази клетва вече е почти изпълнена. Сега е на осемнайсет… и трябва с меч да удържи онова, което е взел с жестокост и коварство.
Крал Йорг е човек преследван — от призрака на малко момче, от тайнствена медна кутийка, от страстта си по една жена, която язди с врага му. Тормозен от кошмари за зверствата, които е извършил сам, и за другите, които е понесъл като дете, той е изпълнен с гняв.
И сякаш този гняв не стига, сякаш жаждата за мъст не го изяжда отвътре, двайсетхилядна армия е тръгнала към портите на замъка му. Врагът е много по-силен от него. Йорг знае, че това е битка, която не може да спечели честно. Ала в тъмно подземие Йорг е открил неща древни и отдавна изгубени. Някои биха ги нарекли магия. Йорг не е сигурен. Знае само, че би могъл да използва тайните им в предстоящата битка — да ги използва по ужасен начин…
Еган ми предложи с малко думи и дълги тъмни погледи. Мисля, че неговите страсти биха ужасили Сарет, въпреки мръсната ѝ уста. Мисля, че една слаба жена би умряла в леглото му. А една силна жена вероятно би открила, че леглото му е единственото място, където се чувства жива докрай.
Разхождахме се в розовата градина, която кралица Роуен е засадила година преди да умре, онази между замъка и крепостната стена. Първо се разходих с Орин, защото той е по-големият брат, макар и само с година, после с Еган, а Маери Кодин вървеше на метър зад нас да ни свети. Сега градината е обрасла, не са я зарязали напълно, но и не я обгрижват с любов, розовите храсти не са подрязани, скреж покрива прецъфтелите цветове, бодлите, спаружените листа. Отначало Орин вървеше мълчаливо, само стъпките му по чакъла нарушаваха студената тишина. Първите му думи се закъдриха в бяла пара:
— Не ще е лесно да си моя жена.
— Честността винаги е като свеж полъх — отвърнах аз. — Защо да е толкова трудно?
И там, сред розите, той ми обясни — без надувки или излишна горделивост, — че един ден ще стане император и че пътят до Виен няма да е лесен. Не му го бил нашепнал Бог, нито Орин го бил обещал тържествено край одъра на умиращия си баща — не го представи като орис, а като дълг. Според мен Орин от Стрела е като самороден диамант. Един наистина добър човек, който притежава нужната сила да направи онова, което добротата му изисква от него.
И беше прав, разбира се. Да обичаш такъв мъж сигурно е лесно, да си омъжена за него — много по-трудно.
За разлика от Орин, който обмисляше внимателно думите си и говореше за бъдещето, Еган говореше без колебание и за настоящето. Единственото общо помежду им беше честността. Еган ми каза, че ме иска, и аз му повярвах. Каза ми, че ще ме направи щастлива и как. Сигурна съм, че ако бях хвърлила поглед през рамо, лицето на Маери щеше да се окаже червено като моето. Еган говореше за конете си, за битките, които е водил, и за земите, където ще ме заведе. Отчасти си беше хвалба, без съмнение, но в крайна сметка той говореше за страстите си — двубоите, ездата, пътуването, а сега и моя милост. Може да прозвучи плиткоумно, но приех като комплимент включването си в набора от примитивните му наслади. Знам, че вероятно ме вижда като поредната награда, която трябва да спечели, но знам също, че в мен има огън, който не отстъпва на неговия, и че Еган от Стрела може да остане приятно изненадан.
Казах им, че трябва да си помисля.
Сарет смята, че съм луда — трябвало веднага да си избера единия и да се махна от Анкрат.
Маери Кодин казва, че трябва да избера Орин. Имал повече земя, по-добри перспективи и достатъчно огън да стопи една жена, но не и да я изгори.
Аз обаче мисля да почакам.