Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Какво се случи с онзи робовладелец? — попита Кайтай. — Съдиха ли го?
— Не — каза Дуриас кратко. — Майката на паленцето беше там. Чичо й беше там. Веднага след като хлапето се оказа извън обсега на ножа…
Тави потръпна. Не че би оплаквал загубата на човек, който е взел дете за заложник — дори и дете на нашественик и заклет враг — но не можеше да си представи, че робовладелец, независимо дали е доброжелателен или спазващ закона, може да очаква да остане жив в ръцете на правителство, съставено от бивши роби. Подобно положение може да подтикне всеки човек към най-отчаяни действия.
— Не се тревожете, капитане — каза Дуриас няколко секунди по-късно, сякаш беше прочел съзнанието на Тави. — Този човек беше изнасилвач и дори по-лош. Направихме всичко възможно, за да спасим живота на онези, които не са изнасилвали жени или са избрали робски живот за себе си.
Тави поклати глава и тъжно се усмихна.
— Все още има много случаи, които ще трябва да решаваме веднага щом се върнем у дома.
— Робството трябва да приключи, сър — каза Дуриас. Тонът му беше тих и уважителен, но в гласа му имаше стомана. — Бихме искали да живеем като всички свободни граждани на Империята. Но само когато всички алеранци са свободни.
— Не мога да кажа, че това ще бъде просто и лесно — каза Тави.
— Достойните дела често не са, сър.
Те приближиха до портите на самите укрепления — масивни врати, издигащи се на четиридесет фута над нивото на платото. Падащият дъжд беше започнал да ги покрива с лед. Слабо горящи факли бяха разположени на големи интервали по стените, а светлината им едва стигаше, за да могат алеранците да виждат. Това можеше да се превърне в проблем. Канимите притежаваха отлично нощно зрение. Светлината, която предпочитаха да използват, когато изобщо използваха, беше слаба и червеникава и за алеранците тя едва стигаше да отделят твърдите форми от сенките. Нямаха причина да смятат, че вътрешността на крепостта им ще бъде достатъчно осветена, за да не изглеждат изключително глупаво, което ще рече безпомощни и слаби.
А това, помисли си Тави, ще е много лошо послание към народа на Шуар.
На върха на портите надуха рог и Анаг заповяда на колоната да спре. Той започна да разменя официални поздрави със стражата и да представя групата.
— Макс — каза Тави. — Красус. След като влезем в тъмното, трябва да виждаме пътя си. Мисля, че можем да използваме вашите остриета за това.
Красус кимна, а Макс изсумтя утвърдително. Миг по-късно огромните порти се отвориха достатъчно широко, за да позволи на колоната таурги да премине в редици по три животни.
Макс и Красус застанаха от двете страни на Тави, а Дуриас и Кайтай се пристроиха отзад. Когато влязоха в мрака на тунела, който започваше веднага след портите и се спускаше под стените с дебелина сто фута, двамата братя изтеглиха дългите си остриета и ги вдигнаха вертикално над главите си. Веднага щом го направиха, от дръжките на остриетата към върховете плъзнаха ярки огнени езици и златистобяла светлина обгърна стоманата и разпръсна мрака на пещерата под портите на Шуар.
Когато групата излезе от тунела и навлезе в града, те се озоваха на открито пространство, приличащо на голям площад или пазар, където стотици каними, занаятчии и воини, бързаха по своите си задачи под дъжда. Когато светлината на сияещите мечове започна да хвърля дълги резки сенки върху сградите отсреща, няколко десетки минувачи изненадано спряха, за да погледнат отряда и алеранците, влизащи в града. Тогава зад Тави внезапно звънна тръба на алерански легион, остра и сребриста, отекваща сред тъмните камъни на Шуар. Първите звуци на Химна на орлите, съобщаващи за пристигането на принцепса на Алера, пронизаха дъжда и нощта, горди, студени и предизвикателни. Тави хвърли бърз изненадан поглед през рамо и видя как Дуриас прибира тръбата на кръста си. Младият центурион леко се поклони на Тави, усмихна се и намигна.
Ако ярката светлина само забави пешеходния поток около тях, то звукът на тръбата го спря напълно. На площада се възцари мъртво мълчание. Стотици тъмни канимски очи се взираха в непознатите. Варг подкара звяра си напред и хвърли поглед към Тави. Без да знае точно защо, Тави почувства, че канимът би искал и той да направи същото. Той принуди таурга си да пристъпи напред, за да застане до Варг.
— Аз съм Варг от Нараш — обяви сивият каним в пълна тишина, мощният му глас отекна по целия площад. — Това е моят гадара, Тавар от Алера. Тук сме, за да поискаме среща с майстора на войната Ларарл. Всеки, който иска да ни спре, нека излезе напред.