Обречена на теб [bg]

Напуснах студиото на Джеймс Чо точно както очаквах — с добре наритан задник. Все пак накрая спасих донякъде достойнството си, като успях да поваля бившия шампион в последния ни спаринг.

Ангъс ме чакаше отвън, застанал до бентлито. Отвори ми вратата и взе спортния сак от ръцете ми, но не се усмихна. На задната седалка Лъки джавкаше, затворен в транспортната си чанта, и надничаше развълнувано иззад преградите ѝ.

Спрях за миг, преди да се кача в колата, и усетих, че Ангъс ме наблюдава.

— Имам информация за теб — заяви мрачно.

Подготвих се да чуя нещо неприятно, тъй като очаквах резултати от издирването на документацията на Хю.

— Ще поговорим, когато стигнем в мезонета.

— В кабинета ти ще е по-удобно.

— Добре — съгласих се и се намръщих.

И в двата случая щяхме да разговаряме насаме. Предложих да проведем разговора вкъщи, за да може Ева да е до мен и да ме подкрепи, когато Ангъс ми съобщи какво е открил. Фактът, че предпочете да говорим в кабинета ми, означаваше само едно. Не искаше Ева да е край нас.

— Какво имаше да ми съобщи, че трябваше да го крием от съпругата ми?

Лъки заблъска вратичката на чантата и заскимтя тихо. Отворих я разсеяно и той веднага се измъкна оттам. Покатери се в скута ми и се надигна на задни лапи, за да оближе лицето ми.

— Добре, стига.

Задържах го в ръце, преди да изпадне в обичайната си еуфория, и отдалечих лице от него, за да не може да ме ближе по устата.

— И аз се радвам да те видя.

Започнах да галя мекото му топло тяло е една ръка и се загледах в града, през който минавахме. Ню Йорк беше съвсем различен нощем: смесица от тъмни улички и проблясващи високи сгради, магазини с крещящи неонови реклами и интимно осветени ресторантчета.