Обречена на теб [bg]

Привърших разговора си с един от дистрибуторските центрове в Монреал, изправих се и раздвижих схванатите си крака. След работа имах уговорка да се видя с треньора ми, но бях сигурен, че здраво ще ми срита задника. Ева щеше да е много щастлива, ако разбере колко ме е изтощила.

Не че това щеше да ме спре отново да правя секс с нея довечера.

— Надявам се, че имаш основателна причина да се разполагаш в кабинета ми като у дома си — обърнах се сухо към госта си и заобиколих бюрото.

Араш се усмихна предизвикателно.

— Диана Джонсън.

Забавих крачка, името ме изненада.

— Какво за нея?

Араш подсвирна.

— Значи наистина я познаваш?

— Тя е журналистка на свободна практика.

Отидох до бара и извадих две бутилки студена вода. Освен това бях чукал Диана, което се оказа изключително голяма грешка.

— Добре. Сещаш ли се за секси блондинката, на която вързах тенекия снощи?

Погледнах го нетърпеливо.

— Казвай, какво има.

— Тя работи в правния отдел на издателството, което държи авторските права на книгата на Корин. Каза ми, че човекът, който в действителност пише книгата, е Диана Джонсън.

Въздъхнах дълбоко, стиснах бутилките толкова силно, че пукаха от капачките.

— По дяволите!

Жена ми ме беше предупредила за Диана, но аз не я бях послушал.

— Нека да отгатна — продължи напевно Араш. — Познаваш Госпожица Джонсън в библейския смисъл на думата.

Обърнах се към него и го приближих. Подхвърлих му едната бутилка и в пространството между нас се разхвърчаха капчици, които образуваха водна арка. Отворих моята бутилка и отпих жадно.

Ева беше права — необходимо бе да се превърнем в по-добър и по-сплотен екип. И двамата трябваше да се научим да не се доверяваме напълно един на друг и да приемаме безусловно съветите, които си даваме.

Приятелят ми сложи лакти на коленете си и стисна бутилката с две ръце.

— Сега разбирам защо толкова бързаше да наденеш пръстен на ръката на Ева. Искал си да приключиш сделката, преди тя да побегне уплашена.

Араш се шегуваше, но по изражението му разбрах, че е разтревожен. Аз също се безпокоях. Колко такива истории можеше да понесе жена ми?

Дръпнах бутилката от устните си.

— Чудесна новина, с която да приключа деня си — измърморих.

— Каква е новината?

Двамата с Араш се извърнахме и видяхме как Ева влиза с танцова стъпка през отворената врата на кабинета ми. Държеше в ръка единствено смартфона си. Беше облечена в същия спортен екип, който носеше в деня, когато я видях за първи път. Сега опашката ѝ бе по-светла и по-къса, а тялото ѝ — по-слабо и по-мускулесто. Но тя винаги щеше да си остане момичето, което ме остави без дъх.

— Здравей, Ева — поздрави Араш и се изправи.

— Здрасти. — Усмихна му се, докато идваше към мен, повдигна се на пръсти и ме целуна по устните. — Здрасти, шампионе. — Отстъпи назад и се намръщи. — Какво е станало? В неподходящ момент ли идвам?