![Обречена на теб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/6/obrechena-na-teb-bg-download.jpg)
Обречена на теб [bg]
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #5
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191513024
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Обречена на теб [bg]». Краткое содержание книги:
Обожавах Бразилия. Обичах музиката, времето, страстта у хората. В никоя друга култура по света нямаше такава чувственост като в бразилската.
И само като си помислех, че Гидиън ще бъде там с онази групичка от богати секси мъже, които наричаше свои приятели, за да отпразнуват последните дни от ергенския му живот. Живот, от който той вече се бе отказал…
Най-добрият ми приятел се извърна, за да ме погледне право в лицето.
— Познавам този поглед. Започваш да нервничиш при мисълта, че Гидиън ще е заобиколен от страстни бразилки само по прашки.
— Млъкни, Кари.
— Освен това ще е в компания, която знае как да се забавлява здраво. Особено онзи Мануел. Страхотен играч е.
Спомних си с каква лекота беше направил поредното си завоевание Мануел Алкоа, когато всички заедно бяхме отишли на караоке. Подобно на Арнолдо, Гидиън и Араш, Мануел дори не трябваше да се старае особено. Нужно бе просто да си избере едно от многобройните момичета, които се хвърляха в краката му.
Какво ще прави съпругът ми, когато приятелите му се усамотят с по някоя секси мацка? Ще си седи сам и ще пие кайпириня[9]? Едва ли.
Гидиън нямаше да ми изневери. Нямаше дори да флиртува — не беше в стила му. Не флиртува с мен дори в началото на връзката ни, а аз бях любовта на живота му. Не, само е присъствието си щеше да покори заведението. Щеше да изглежда тъмен, опасен и недосегаем, а в това време безброй страхотни жени щяха да се въртят около него.
Как можеше да не му повлияе това?
Кари се засмя.
— Изглеждаш готова да убиеш някого.
— Внимавай, ти си ми най-близо — предупредих го.
— Не можеш да ме убиеш. Тогава кой ще ти събере багажа и ще сложи в него точно онези дрешки, които ще накарат Гидиън да те ревнува така, както ти ревнуваш в момента?
— Май се прибрах точно навреме.
Двамата с Кари погледнахме към входната врата и видяхме Гидиън да влиза. Преметнал бе сак през рамо и държеше в ръка кучешката транспортна чанта.
Остави багажа си на земята.
— Какво има там? — попита Кари, изправи се и отиде до транспортната чанта.
Аз също станах и се приближих до мъжа си. Изпитвах огромна радост от простото удоволствие да го посрещна вкъщи. Гидиън също тръгна към мен, срещнахме се по средата на стаята и той ме прегърна. Плъзнах ръце под ризата му и погалих топлите твърди мускули на гърба му. Наведе се да ме целуне, а аз отметнах глава назад. Допря устни до моите и ми прошепна „здравей“.
Изправи се и облиза устни.
— Имаш вкус на вино.
— Искаш ли да ти налея?
— Разбира се.
Отидох в кухнята да донеса още една чаша. Чух, че мъжете се поздравиха, а след това Гидиън представи Лъки на Кари. Наоколо се разнесоха щастливо джавкане и силният смях на Кари.
Още не се бях нанесла тук, но вече чувствах мезонета като свой дом.
Кари си беше тръгнал преди цял час, а аз не намирах смелост да задам въпроса, който ме измъчваше.
Седяхме на дивана. Гидиън се беше отпуснал удобно, разкрачен. Прегърнал ме бе с една ръка, а другата бе отпуснал небрежно на бедрото ми. Аз се бях сгушила в него, отпуснала глава на рамото му и вдигнала крака на дивана. Играех си с подгъва на фланелката му. Лъки спеше на килимчето си до незапалената камина и от време на време изскимтяваше. Явно сънуваше някакъв кучешки сън.
През последния половин час Гидиън бе мълчалив, дори замислен, докато аз се опитвах да обсъдя с него достойнствата на сватбената рокля, чиято скица бе взел от масичката.
— Както и да е — приключих темата, — имам чувството, че ще позная моята рокля, когато я видя, но нямам много време. Опитвам се да не изпадам в паника. Просто не искам да се примирявам с нещо приемливо.
Гидиън вдигна ръка от рамото ми и обхвана тила ми. Притисна устни до челото ми.
— И дънки да облечеш, пак ще си най-красивата булка на света, ангелчето ми.
Гушнах се по-близо до него, трогната от думите му. Поех си дълбоко въздух и попитах:
— Къде по-точно в Бразилия ще ходите?
Гидиън прокара пръсти през косата ми.
— В Рио.
— О!
Представих си го мързеливо излегнат на белия пясък на Копакабана, изложил на показ великолепното си загоряло от слънцето тяло, скрил зад тъмни очила блестящите си сини очи…
Красивите жени на плажа не биха могли да разберат дали ги гледа, или не. Това щеше да ги възбуди, да ги направи по-смели.
Вечерта момчетата щяха да се насладят на нощния живот на Ипанема или да се проявят като истински хедонисти и да отидат в Лапа. И навсякъде щяха да ги следват красиви, страстни, оскъдно облечени жени. Неизбежно беше.