Обречена на теб [bg]

Прав беше. Изнасилването на Ева, помятането, протоколите от съда, споразумението… всичко беше старателно погребано.

Когато възложих на Араш да състави предбрачния ни договор, той провери финансовото състояние и задълженията ѝ, но това беше всичко. Обичах я. Желаех я.

Никога не бих си помислил да я дискредитирам по какъвто и да е начин.

Стантън също обичаше съпругата си. Нейното лично състояние, натрупано след два изгодни от финансова гледна точка развода, навярно бе единственото, което е проверил. Що се отнася до останалото, предполагам, че и двамата сме действали по един и същи начин. Защо да търсим неприятности, когато изглежда, че няма такива? Мъжете съзнателно си затварят очите заради любовта, тя ги превръща в глупаци.

Заобиколих бара и за малко да се спъна в Лъки, който подскочи срещу мен.

— Бенджамин Кланси е страшно добър. Не би могъл да пропусне такова нещо.

— Но го е пропуснал. — Ангъс пое чашата, която му подадох. — Ако семейство Трамел не бяха починали, и ние нямаше да знаем нищо. Когато проверих произхода ѝ, всичко беше чисто.

— Как, по дяволите, може да е чисто? — попитах и изпих уискито си на един дъх.

— Майката на Ева е използвала името на Моника, рождената ѝ дата и данните за родителите ѝ. Никога обаче не е теглила кредит, а това е най-често срещаният начин, по който се открива кражба на самоличността. Банковата сметка, която използва, е открита преди двайсет и пет години и е бизнес сметка със самостоятелен номер за плащане на данъци.

Когато я е откривала, е трябвало да представи и номера на социалната си осигуровка, но преди появата на интернет светът беше съвсем различно място.

Трудно ми беше да възприема огромния мащаб на измамата. Ако Ангъс се окажеше прав, тогава майката на Ева бе изживяла повече от половината си живот под чуждо име.

— Нямаме никаква следа, момко — заяви Ангъс и остави чашата, без да отпие от нея. — Няма трохички, които да следваме.

— А истинската Моника Трамел?

— Съпругът ѝ управлява всичко. В определен смисъл тя почти не съществува.

Погледнах кутрето, което ме закачаше, като ме буташе с лапичка по крака.

— Ева не знае абсолютно нищо — казах мрачно. — Би ми казала, ако беше наясно.

В момента, в който го изрекох, се запитах как точно би ми го казала. Как бих ѝ го казал

аз, ако бях на нейно място? Можеше ли да пази такава огромна тайна? Дали не е живяла с нея толкова дълго, че накрая я е приела за истина?

— Така е, Гидиън — съгласи се Ангъс тихо и примирено. Той също си задаваше много въпроси. Това му беше работата. — Тя те обича. Не съм виждал друга жена да обича мъж така дълбоко и искрено.

Седнах отново на дивана и усетих тежестта на Лъки, който се покатери след мен.

— Трябва да разберем повече. Всичко. Не мога да съобщя на Ева подобно нещо и да ѝ подавам информацията на части.

— Ще се погрижа — обеща Ангъс.