Перфектно отмъщение [bg]

Когато стигна до площадката, погледна към стъпалата. Дойде влак номер пет и тя изчака до последния миг, преди да се качи, вратите едва не приклещиха крака й. Люлееше се във вагона и разглеждаше лицата на пътниците. Слезе на 77-а улица. Трафикът бе тежък. Последните отгласи на часа пик. Дори тротоарите бяха изпълнени с тълпи от хора и затова тичането й бе съвсем бавно, докато не стигна парка. Пое, криволичейки на юг, гледаше да избягва основните алеи, като от време на време се оглеждаше през рамо.

Листата на дърветата шумоляха над главата й от лекия ветрец. В езерото се обади патица, отлетя в сумрака и крясъкът й отекна от стената, ограждаща парка от 59-а улица. Лексис се огледа назад към сенките, които се бяха сгъстили. Знаеше, че Франк обича да държи под око хората, които са близо до него. Като погледна отново напред, я стресна един бегач, който тичаше срещу нея.

Хотел „Плаза“ показваше бялото си лице през дърветата, осветено от светлини, които сякаш обгръщаха в пламъци зеления му покрив. Лексис подуши миризмата на конете и се сети за времето, когато предприемаше с Алън дълги разходки с карета из парка. Наемаха карета на всеки негов рожден ден, докато не изпълни петнайсет години и вече си имаше гадже. Традиция само за тях двамата. Сети се и за други традиционни неща. Четенето вечер преди лягане. Посещенията на изложби в съботните следобеди. Ранни закуски в „E.J’s“, докато Франк още спеше.

Един млад кочияш с цилиндър я погледна от високата капра на бялата си карета и раздрънка кожените си дизгини.

Пред нея се появи дългият приведен гръб на Корнъл Рикс. Седеше в бара „Оук рум“, наведен над мартини, което разбъркваше разсеяно със сламката и се оглеждаше ту вляво, ту вдясно. Върху плота от тъмно дърво пред него стоеше купичка ядки. Както и повечето хора в бара, бе облечен в работен костюм. Беше сив, а вратовръзката му на тъмночервени и сини райета, бе прикрепена с игла с емблемата на Харвард.

— Благодаря ти, че дойде — каза Лексис, когато застана зад него.

Бледите му бузи се зачервиха и тя усети как стомахът й се свива.

— Извини ме за тази тайнственост — продължи тя.

— Няма нищо. Заповядай — рече той и плъзна високото си столче към нея.

Лексис огледа посетителите и попита:

— Бихме ли могли да се оттеглим в някое сепаре?

— Разбира се — каза той.

Проправи си път до собственичката, наведе се към нея и говори известно време нещо на ухото й. Тя кимна, взе две менюта, премина през навалицата и ги настани в едно сепаре с кожена тапицерия. Колкото светлина имаше, тя сякаш се поглъщаше от тъмната ламперия около тях.

— Водя тук губернатора, когато е в града — каза й Корнъл със зъбатата си усмивка, докато се настаняваха. — Тъй че съм готов за работа.

Лексис се насили да се усмихне, но усмивката й бързо се стопи. Корнъл се наведе над тъмната дървена маса и тя усети джина в дъха му.