Перфектно отмъщение [bg]

Бърт говори по този начин, когато е уморен. Понякога си мисля, че преиграва с една култура, за която знае само от шепнещите гласове в миналото.

— Струва ми се, ти каза, че не се вслушвам в никого, освен в себе си — едва сдържам широката си усмивка.

— Е, поне в мен не се вслушваш — отвръща той и кима рязко, след което скръства едрите си ръце пред масивния си гръден кош.

— Добре, лечителю — казвам, — разкажи ми историята на Андре, а след това ми дай съвета си.

Бърт ме поглежда с ъгълчето на окото си и казва с известна доза доволство:

— Твоят план да преобразиш онази бяла змия Русо беше като пръдня във въздуха. Той взе парите, които му даде и какво направи? Ремонтира ли хотела си, плати ли си заема? Не, направи онова, което ти го помоли да не прави. Сключи сделка за наркотици, та всяко дете от „Трууей“ до канадската граница да живее колкото една врана.

— Колко дълъг е животът на една врана? — питам.

— Седем години. И не ме прекъсвай като използвам индианските си клишета. Както и да е, нещата обаче се подреждат по-добре. Той вкарва Андре в сделката.

Усмихвам се.

— Андре ли?

— Да, двамата уреждат една покупка от хаитяни от южната част на щата, сделката се разсъхва и Андре ликвидира двамина хаитяни. Добре, полицията знае, че Русо не е стрелецът, защото самият той е с куршум от същия пистолет в бедрото, но го закопчава за сделката с наркотиците и съответните аксесоари и той е навън под гаранция до процеса.

— А Андре?

Бърт свива рамене и отвръща:

— Той си е в резервата. И няма да го сполети нищо, ако Русо си държи устата затворена. Акуесасните са суверенна нация. Знаеш го. Нашият народ няма да го предаде. Ние предаваме някого, само ако става дума за нашите планини, езера и потоци.