![Перфектно отмъщение [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/8/perfektno-otmshchenie-bg-download.jpg)
Перфектно отмъщение [bg]
- Автор: Грин Тим
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 954-530-107-4
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Перфектно отмъщение [bg]». Краткое содержание книги:
С „Перфектно отмъщение“ Тим Грийн създава дързък модерен „ъпгрейд“ на класическата история за граф Монте Кристо и надниква в дълбоките мотиви, които движат всеки от нас. В темпо, което опасно покачва пулс, с внезапни обрати и неотслабващо напрежение, всепомитащата ярост на главния герой тласка действието към апотеозен финал. Това е перфектният трилър! Ню Йорк Таймс Бук Ривю
— Господин Коул — казва той с дрезгав тон, в който се прокрадва бруклински акцент. — Очаквах да получа възможността да ви благодаря, че сте помогнали на момчето.
Въздухът се изпълва с мирис на дим от пура, на мента, на одеколон „Куул уотър“ и на мастилената миризма на новоотпечатани пари. Поколебавам се дали да поема ръката му, не откъсвам поглед от него, търся някакъв знак дали ме е познал.
— Удоволствието е мое — отвръщам, стискам ръката му и се опитвам да погася бързото тупкане на сърцето си. Думите ми излизат така, сякаш машина за лед плюе кубчетата си. Мога да му строша черепа с бронзовата фигурка на кентавър, която стои върху най-близката колона. — Той е един симпатичен младеж.
Устата ми е суха и гърлото свито, но виждам успокоение в светлосините очи на Франк.
— Прав сте — казва и леко кимва. — Най-доброто ми произведение. Играе като куотърбек за „Сиракюз“. Каза ли ви? Мисля, че сте наясно с този спорт. Купувате „Джетс“, нали? И моето казино има акции в НФЛ.
— Просто инвестиция — казвам, — но знам, че всеки отбор обича да привлича местни момчета, ако получи тази възможност…
— Добре — казва Франк, засмива се и тупва Алън силно по гърба, след което улавя бицепса му и го разтърсва леко. — Но ще ви се наложи да преговаряте с мен, ако пожелаете този момък в отбора си.
— Агент ли сте? — питам.
— Да.
Лицето на Алън поруменява и той свежда поглед към пода, върхът на обувката му сякаш следва кървавата жилка в мрамора.
— Много е спокоен, когато е под напрежение — казва Франк и разрошва косата на сина си, сякаш е десетгодишен. — Досущ като стареца си… Добре, трябва да вървя. Ще трябва да се срещнем за по-дълго.
Алън изпраща с поглед баща си, сетне се обръща към мен, свива рамене и казва:
— Съжалявам, че е толкова зает.
— Няма нищо, не се извинявай. Един мъж като баща ти има сума неща за вършене. Повярвай ми.
Алън се взира в лицето ми, след което аз му отвръщам със същото.
— Знам, че и ти бързаш — казва, след като примигва. — Влез обаче. Ще те пусна веднага, но обещах да те запозная с майка си.
Алън ме превежда през голяма стая с дивани и кресла с дебели възглавници към мраморна камина, в която може да влезе човек в цял ръст. Стените са окичени с маслени платна — копия, но добри копия — и тежки кадифени завеси. Над полицата на камината виси портрет на Лексис, застанала на скала, гледаща към развълнувана вода.
Фигурата й е обтекаема, с изправен гръб, а тъмносинята рокля отива на очите й. Тъмната й коса е отметната от вятъра назад. Небето е бъркотия от снопове слънчеви лъчи и тъмносиви облаци. Стиснала е устни, не се усмихва и гледа в далечината.
Алън забелязва, че я гледам и казва:
— Това е тя. Татко й направи изненада с тази картина. На Джон Кърин е. А тя я мрази.
— Много е хубава — отвръщам.
— Изглежда много спокойна — казва той, — но е страхотна.
Излизаме от голямата стая и поемаме по дълъг и широк коридор.
— Тя обикновено не допуска външни хора в ателието си — продължава той. — Но когато я попитах за теб, каза, че нямала нищо против, съгласи се.
Той спира пред тежка, облицована с ламперия врата и чука, а след това вратата се отваря.
41
Също както и в останалата част на апартамента, таванът на ателието е седем метра висок. Стените са отрупани с платна в рамки и ми напомнят Ватиканския музей. Виждам една картина, която разпознавам от миналия си живот. Завършена е.
Високи прозорци с арки гледат към отсрещното Парк авеню. В дъното Лексис стои току до слънчевото петно, което залива статива й. Гърбом е към нас, в косата й се виждат сиви кичури. Облечена е с кафеникави панталони, обувки без токове и с мъжка риза, чиито ръкави са навити.
До статива й има масичка, отрупана с туби боя и чаша вино, наполовина празна и изпоцапана с бои. Взира се в празното платно пред себе си. В едната си ръка държи четка, която не е натопена в боя. Другата й ръка е отпусната покрай тялото и когато Алън тихо й извиква, тя не дава знак, че го е чула.
Прекосяваме стаята и тя е сепната от докосването му. Алън ни запознава. Тя се усмихва, но когато вземам ръката й в своята, цветът се стопява от лицето й. Пръстите й са костеливи и студени. Очите й обхождат лицето ми, преди да погледнат в моите.
Пуска ръката ми и казва:
— Алън твърди, че сте нов в града.
— Намерих едно жилище на Пето авеню, недалеч от метрото — отвръщам и й подавам визитка с домашния си телефон. — Бих искал някой път да ви поканя с Алън на вечеря. Надявам се да нямате нищо против?