Вратите на Рим [bg]

Докато Корнелия се бършеше, Клавдия извади дрехите й и отвори няколко малки сребърни кутийки с гримове и масла.

— Обличай това — каза тя и пусна една дълга бяла туника в протегнатите ръце на възпитаницата си.

Момичето се напъха в нея, седна пред масичката и намести овалното бронзово огледало, за да се види по-добре.

— Искам да ми накъдриш косата — каза тя замечтано и нави един кичур на пръстите си.

Косата й беше тъмнозлатиста, но абсолютно права.

— Няма да ти отива, Корнелия. И днес вече няма време. Майка ти вече е свършила с фризьорката си и ни чака. Днес трябва да изглеждаш красива, но не пресилено.

— Значи малко охра на устните и бузите, освен ако не искаш да ме намажеш с това смърдящо бяло мазило?

Клавдия изпухтя раздразнено.

— Ще минат години, преди да се налага да криеш цвета на лицето си. На колко си сега, на седемнадесет?

— Знаеш, че съм на седемнадесет, нали се напи на празненството — отвърна Корнелия с усмивка, но веднага стана сериозна, понеже робинята нанасяше охрата.

— Веселих се, скъпа, както и всички тогава. Няма нищо, ако човек си пийне. — Клавдия кимна, доволна от работата си. — Сега ще ти сложа малко антимон на прах около очите, за да помислят мъжете, че са тъмни и тайнствени, и ще започнем с косата. Не се пипай по лицето! Дръж си ръцете далеч от него, да не се размаже.

Клавдия сръчно раздели тъмнозлатистата коса на път по средата и я събра на тила, разкривайки стройната шия на Корнелия. Погледна лицето в огледалото и се усмихна.

— Не разбирам защо баща ти още не ти е намерил мъж. Много си хубавка.

— Той каза, че ще ми позволи да избирам, а аз още не съм си харесала никого — отвърна Корнелия и опипа фуркетите в косата си.

— Баща ти е добър човек, но традицията трябва да се спазва — измърмори Клавдия. — Той трябва да ти намери млад мъж с добри перспективи и трябва да имаш собствена къща. Мисля, че това ще ти хареса.

— Ще те взема с мен. Иначе ще ми липсваш като… като дреха, която е малко стара и не е модерна, но е удобна, нали разбираш?

— Колко прекрасно изказваш чувствата си към мене, скъпа — отвърна Клавдия, без да пуска главата на Корнелия, докато се обръщаше, за да вземе робата.

Голям правоъгълник от златист плат се спусна до коленете на Корнелия. Трябваше да бъде изкусно подреден за по-добър ефект, но Клавдия го правеше вече от години и познаваше вкуса на Корнелия за кройките и стила.

— Красиво е, но е тежко — измърмори младото момиче.

— Също като мъжете, както ще се увериш, скъпа — отвърна Клавдия с усмивка. — Сега тичай при родителите си. Трябва да излезем рано, за да си намерим добро място и да гледаме триумфа. Отиваме в дома на един от приятелите на баща ти.