Вратите на Рим [bg]

Марк неволно погледна към Рений. Очите над оголените стиснати зъби бяха като на луд и той отмести поглед.

— Злополука при тренировка — измърмори Рений; гласът му беше заглушен от захапаната кожа.

Прим кимна. Рений се напрегна и Марк стисна здраво ръката. Със сръчни, сигурни движения Прим започна да реже — спираше само за да попие кръвта с парче плат. Марк усети, че му се повдига, но братът на Рений изглеждаше съвсем спокоен, дори си свирукаше през зъби. Бялата кост беше обвита с розова пелена и Прим изгрухтя доволно. Само след няколко секунди беше оголил костта отвсякъде и започна втория прорез.

Рений погледна окървавените ръце на брат си и устната му се изви в горчива гримаса. След това загледа към стената, стиснал зъби. Лекото треперене на дъха му беше единственият признак на страха и болката му.

Кръв пръсна по ръцете на Марк, по косата му, по пода, по всичко. В тялото на Рений като че ли имаше цели езера кръв и тя цялата излизаше навън, лепкава и гъста. Вторият прорез остави големи парчета висяща кожа. Прим кълцаше и режеше, махаше тъмни буци месо и ги пускаше небрежно на пода.

— Не се безпокой за мръсотията. Имам две кучета — много ще им хареса, като ги пусна след малко.

Марк извърна глава и повърна — не можа да се сдържи. Прим изхъмка и пак намести ръцете му. Бяла кост се виждаше на една педя над лакътя на Рений.

Той беше започнал да диша дълбоко и рязко през нос и Прим притисна ръка към врата му — търсеше пулса. После измърмори:

— Ще бързам колкото мога.

Рений кимна, без да мига.

Прим стана и изтри ръцете си в един парцал. Изгледа брат си в очите и се намръщи.

— Идва трудната част. Ще те боли, докато режа костта, а и стърженето е много неприятно. Ще бързам, колкото мога. Дръж го много здраво, момче. Две минути трябва да стоиш като скала. И повече не повръщай, разбра ли?

Марк си пое дълбоко дъх. Прим взе триона — беше с тънко острие и дървена дръжка като кухненски нож.

— Готови ли сте?

Двамата измърмориха утвърдително, Прим нагласи острието и започна да реже, лакътят му се движеше напред-назад почти мълниеносно.

Рений се вцепени, цялото му тяло се напрегна срещу въжетата, които го задържаха. Марк го стискаше така, сякаш животът му зависеше от това, пръстите му изведнъж се плъзнаха по кръвта и трионът се отплесна.

В същия момент ръката се изви неестествено и костта се прекърши. Рений изсумтя гневно. Прим избърса ръцете си и притисна плътно нагъната кърпа към раната. Махна на Марк да я държи здраво и взе ръжена, който се нажежаваше в огъня. Кимна на Марк да махне кърпата и заработи бързо — докосваше с ръжена всяко място, откъдето изтичаше кръв. При всеки контакт се чуваше съскане и се разнасяше непоносима воня. Марк повърна струя жълта жлъчка.