Ръката на пророка [bg]

33.

Цялото тяло я болеше, но дори това някак си допринасяше за уютността на спалния чувал и вълнените одеяла. Разкошната вечеря, уискито и пращящият огън успокояваха сетивата й, колебаещи се на ръба на съня.

Джейми я прегърна и силно я притисна към себе си. Катлийн се наслаждаваше на дъха му върху тила си, докато двамата се взираха в пламъците, отпуснали глави върху сгънатото му кожено яке.

Накрая той наруши дългото мълчание.

— Чувала ли си историята за добрата мълска вещица и вълшебните води на Лох Ба?

Прекалено унесена, за да отговори, тя само поклати глава.

— Тази вещица живяла много отдавна — тихо и напевно започна разказа си Камерън. — Толкова отдавна, че пасяла добитъка си на западните пасища, които днес са залети от морето. Най-много обичала Лох Ба, защото в студените му води възвръщала младостта си през вековете. За да направи магията, тя се къпела във вълшебното езеро призори в утрото на стотния си рожден ден. Ала трябвало да се потопи във водата, преди да чуе как първото горско създание поздравява новия ден.

Джейми още по-силно я притисна към себе си и по тялото й се разля топлина, сякаш огънят изведнъж беше насочил пламъците си право към нея.

— Добрата вещица се подмладявала веднъж на сто години в продължение на десетки векове — приспивно продължи Камерън. — Точно преди зазоряване в една ледовита есенна сутрин на поредния си стотен рожден ден тя докуцукала до каменистия бряг на Лох Ба. Съблякла се и тъкмо се канела да влезе във вълшебната вода, когато чула крясък на скален орел, реещ се високо над Бен а Хрейг. Вещицата разбрала, че никога повече няма да види изгрева, и отчаяно отправила поглед на изток. — Той още повече сниши глас и зашепна. — Твърде късно. Повелият вятър донесъл утрото и тя изчезнала във въртоп от есенни листа.