Ръката на пророка [bg]

От едната му страна седеше неговият стар приятел кардинал Шон Фланиган, а от другата — бостънският кардинал Майкъл Фицсимънс. Кардинал-камерлингът Росати набързо повтори процедурата за провеждане на конклава и произнесе кратка молитва. Накрая завърши с предупреждението да гласуват solum Deum prae oculis habentes — имайки пред очите си единствено Бог.

Сякаш по даден знак всички кардинали-избиратели извадиха от кутиите пред себе си малки правоъгълни бюлетини, в горния край, на които със златни букви пишеше Eligo in summum pontificem — „Избирам за върховен понтифик“. Гласуването започна и както се бяха уговорили, Памфили се опита да преиначи почерка си, написвайки на бюлетината името „Дитер Шюмер“. После грижливо я сгъна и постави дланта си върху нея.

В миналото някои кардинали бяха гласували за себе си, но Памфили не можеше да го направи. Той се озърна към кардинал Фицсимънс. Докато попълваше своята бюлетина, червендалестият американец от ирландски произход я криеше с ръка — като ученик, който не иска да препишат контролното му.

Когато приключиха, кардиналите един по един отидоха при олтара. По традиция и за да не бъде допусната измама, носеха сгънатите бюлетини високо над главата си, тъй че да се виждат отвсякъде.

Дойде и редът на Памфили и той се изправи и тръгна по червения килим на централната пътека. Стигна до олтарната маса и спря пред големия златен потир със сребърна инкрустация, покрит със сребърно блюдо, украсено със скъпоценни камъни.

Памфили коленичи и произнесе кратка молитва за здравето и дълголетието на Светата църква. След това, както бяха направили кардиналите преди него и както щяха да продължат да го правят до края на гласуването, се изправи и изрече високо:

— Нека свидетел ми е Христос Господ, който ще ме съди, че гласувам за онзи, който смятам пред Бога, че трябва да бъде избран.

Стомахът му се сви от угризение, когато постави бюлетината в блюдото и го повдигна, виждайки как сгънатият лист пада в потира.

Бяха пуснати всичките сто и двайсет бюлетини и сега започвате работата на преброителите, избрани по жребий от кардиналите-избиратели. Тримата седяха на олтарната маса и гледаха право напред, сякаш чакаха знак.

След малко наведоха глави един към друг и си зашепнаха. Единият размаха показалец, вторият поклати глава. На Памфили му хрумна, че може някак си да са разкрили опитате му да събере подкрепа — практика, строго забранена от Църквата, — и в момента обсъждат съдбата му. Накрая един от преброителите се прокашля и тримата пристъпиха към еднообразната си задача.

Първият бръкна в потира, извади една бюлетина, разгъна я, записа името и я подаде на втория си колега. Той прочете името и я предаде на третия, който я погледна и на висок глас произнесе името пред конклава:

— Кардинал Камило Корсини!